Д-р Кръстьо Кръстев е първият български професионален литературен критик и историк след Освобождението.
Той е сред най-оригиналните и талантливи творци в новата ни история. Известен като основател на сп. „Мисъл“ и член на кръга „Мисъл“ (заедно с Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров), д-р Кръстев е родоначалник на българската литературна критика.
Поради ключовата му роля в историята на родната литература, дейността на д-р Кръстев е изследвана многократно, но информацията за човека Кръстьо Кръстев остава някак пренебрегвана.
В ценния си труд „Автентичният д-р Кръстьо Кръстев“ (с подзаглавие „Документална хроника за живота и делото му“) покойният Здравко Дафинов разглежда както творчеството, така и живота на родоначалника на българската литературна критика. Книгата съдържа богат снимков архив, сред чийто фотографии могат да се видят д-р Кръстев и Стоян Михайловски със съпругите си, Кръстев със свои студенти, великата четворка – кръгът „Мисъл“, и др. В предговора към изданието авторът Дафинов коментира: „Той е рядък пример за човек, осъзнал истинското си призвание още в юношеската си възраст, отстоявал го с огромни усилия до края на своята 30-годишна творческа дейност, жертвайки дори личното си щастие. Човек, както представя сам себе си – ту като Дон Кихот в примитивната действителност на своето време, ту „със студено сърце и горещ ум.“
„Автентичният д-р Кръстьо Кръстев“ е посветена на 100-годишнината от рождението на автора Дафинов, роден през 1913 г. във Враца. Той следва философия в СУ „Св. Климент Охридски“, а впоследствие завършва Военното на Негово Величество училище. До 1946 г. е капитан от зенитната артилерия и стипендиант на Генералщабната академия в София. След уволнението от войската като „царски офицер” през 1946 г., завършва право в Софийския университет. В периода 1949-1978 работи като библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. През 1992 г. основава сп. „Един завет” (орган на Съюза на ВВНВУ), на което е и главен редактор до 2001 г. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас. Сред трудовете му са „Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев“, „Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици“, „Любовта на най-бележитите български поети, писатели и учени“ и др.