На 6 май 1651 г. в Рим е издаден молитвеникът „Абагар“ от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Книгата често е определяна като първата българска печатна книга. Напечатана е на кирилица на хърватски, но съдържа елементи от новобългарски език.
От 5 листа е, отпечатани едностранно. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци).
Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус. Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина“, 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.
Само един от шестте запазени екземпляра се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.