Известният режисьор Светослав Овчаров завършва новия си документален филм „Човекът и Народът”, посветен на Тодор Живков.
В момента той монтира последните метри, като премиерата на лентата се очаква през септември в София. „Специално не искам филмът за Тато де бъде представен на рождената му дата 7 септември, защото това няма да е апология за него и не искам да се вписва в някакви чествания.
Започнах работата си по филма преди няколко години и е случайност, че го завършвам в годината, когато Тодор Живков щеше да навърши 100 години”, каза той пред „Монитор”. Така че „Човекът и Народът” няма да бъде част от тържествата за вековния юбилей на човека, който 33 години бе стоял начело на държавата. Те ще се съсредоточат в родния му град Правец.
Верен на себе си, Светослав Овчаров изучил всичко, отпечатано за комунистическия лидер преди и след 10 ноември. Постарал се е да обхване всички документи, под които стои неговия подпис. Сам признава обаче, че това не е по силите на един човек, защото тези страници наброяват хиляди. Затова пък е горд, че притежава една от най-големите колекции от снимки и видеоматериали на Правешкия вожд, като само фотосите са 5000.
Той дължи това на Централния държавен архив, приемник на архива на БКП, където се съхранява най-богатата документация от тази епоха. ЦДА е и съавтор на филма. Ползвани са материали от НИМ, архива на „Стара София”, Българска национална филмотека и частни колекции.Името „Човекът и Народът” идва от прословутия кадър, на който Тодор Живков се здрависва с партизани на 9 септември, за когото зевзеци се шегуваха, че тогава се запознал с тях.
Тази снимка, е сред най-използваните за илюстрация на партизанското движение у нас и е взета от документалния филм на Христо Ковачев „Човек от народа”, правен през 70-те години. „Въпреки че идеологически филмът е издържан в духа на епохата, той е добре направен”, коментира Светослав Овчаров.
В този момент, когато върви кадърът, диктор съобщава, че „човек от народа се здрависва с партизаните”и оттам идва и името на филма. „Нашата лента се опитва да анализира връзката лидер - народ. Кой кого обуславя и кой как влияе на другия. Какво човек попива от народа?”, обяснява режисьорът. На принципа на игралния филм -повече да задава въпроси, а не отговори. В този смисъл филмът не е биографичен и далеч надхвърля тези тесни рамки, което не е изненадващо за всеки, който познава предишните филми на Овчаров за Стефан Стамболов и цар Фердинанд. Режисьорът е автор на повече от 30 ленти, като две от тях са игрални - „Единствената любов, която Хемингуей не описа” и „Зад кадър”.
Във всичките той разсъждава за властта, за връзката управленци - народ и „Човекът и Народът” е поредният етап в изследването на темата.За направата му Светослав Овчаров не е ползвал личния архив на семействотонито включва интервюта с негови съвременници. На парливия въпрос -бил ли е Първият агент на тайната полиция преди 9 септември, Овчаров парира: „А кой не е бил?” Според него повечето партийни функционери са донасяли на полицията, включително и Антон Иванов.
Режисьорът признава, че няма документи, които да удостоверяват, че Живков е бил доносник на полицейския шеф Гешев. Тези сведения се появяват едва след като Първият пада от власт преди 22 години. „Много митове и легенди са свързани с името на Тодор Живков, които обаче не са предмет на филма”, продължава той. Защото те са плод на силна пристрастност или обратното - отрицание на първия държавен ръководител.
Все пак Светослав Овчаров разказва, че един от спорните моменти е на 7 септември ли е неговата рождена дата? Според майка му -той е роден на 1 септември, но самият той се е определил на 7. Според някои, за да не бъде на 6 септември, когато е роден другият комунистически лидер Вълко Червенков, под чиято сянка израства той. Има и податки, че Тато бил роден през юли и дори през 1912 г. Онова, което малцина знаят, е, че за изборите за Велико народно събрание през 1946 г.
Тато се кандидатира за депутат от Правец, но се проваля. Печели опозицията, което после й се връща тъпкано. Този факт дълги години не дава мира на Първия и той доста време недолюбвал родното си село. Много по-късно започва да инвестира в него. Овчаров изказва парадоксалната мисъл, че Първият не е имал личен живот. Цялото му съществуване било подчинено на политиката и властта. Оттам идва и издигането на децата му - Людмила и Владимир на ръководни длъжности.