Съдебната реформа не може да бъде изчерпана с нормативни уредби, дори в Конституцията. Има много аспекти на реформата, които засягат гражданите и юридическите лица. Обикновено тези, които най-много говорят за съдебна реформа, не говорят за крайния резултат. Движим се в кръг, отколкото постигаме реални резултати, които да могат да се измерят. А ако не могат да се измерят, то оценките са повече субективни. Главният прокурор е установен в Конституцията като самостоятелен орган. Това се отчита при решението. Това заяви проф. Янаки Стоилов, член на Конституционния съд, пред бТВ.
„ЕК е политически орган, а КС е юридически орган. Всички институции трябва да поддържат добър диалог, разбира се, защото проблемите са общи”, уточни той.
„Един от ограничителите е Великото народно събрание. Не е коректно върху нещо, което е на бял лист, да кажа възможно ли е или не. Това, което идва на главите ни, идва от главите ни. Така както се отправят въпроси към КС, поне в същата степен участниците в конституционния процес трябва да ги отправят към себе си. Изисква се дух на самокритичност”, смята той.
Проф. Стоилов припомни: „Лидерът на ГЕРБ пред симпатизанти каза, че тези промени са претърпели крах. Смятали са, че когато ги приемат, ще управляват в „сглобка”, поне в следващите 10 години, и че резултатът е една недъгава Конституцията.”
Той определи хипотезата част от Конституционният съд да работи за определени интереси – в случая определено служебно правителство да бъде на власт – като реалистична. На въпрос защо се вижда различен аршин в решенията, въпреки ролята на главния прокурор и на президента като самостоятелни органи в Конституцията, Стоилов, каза, че критериите трябва да са едни и същи, за да са убедителни решенията на Конституционния съд. И по двата казуса той е гласувал за противоконституционност на промените.
„За мен последователността изисква критериите и стандартите да бъдат едни и същи, за да са убедителни решенията на Конституционния съд. Сам по себе си този разочароващ резултат означава, че няма произнасяне с решение и този въпрос може отново да се разгледа от КС. Той остава открит, но в момента запазва действащите разпоредби. Това, което не може да бъде заобиколено, е че това е най-силното правомощие на президента в ситуация на парламентарна криза. Сега президентът не може да реализира ефективността на правителството”, каза още той.
"Конституционният съд оценява не намерения и идеи, а дали промените са направени по начин, който съответства на реда", напомни той.
На въпрос оказван ли му е натиск, той лаконично отговори: „Дори някой да търси контакт и да сподели вижданията си, аз не го определям като натиск, а дори да е натиск, не е въпросът такъв съществува ли, а кой как отговаря на такива опити. При всички случаи, когато КС решава такива дела, има голям обществен контекст.”