Установяването на собствеността върху руската църква изисква задълбочена проверка, анализ на нормативна уредба и документи находящи се и извън Агенция по вписванията (Държавен архив, Столична Община и др.). В този смисъл въпросът за собствеността ѝ не е в компетентността на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.
След извършена проверка в Служба по вписванията - София се установи, че в Книга: Обстоятелствени проверки, Том 13, Акт № 47, Дело 2557/1997 г. от 23.07.1997г е вписан констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение на земята, строителство на църквата и правоприемство от Руското царско дипломатическо агентство на Посолството на Руската Федерация. Видно от съдържанието на посочения констативен нотариален акт той е съставен по молба на посланика на Руската Федерация въз основа на крепостен акт № 11 от 07.11.1898 г., съобщават от Министерство на правосъдието в официална позиция до медиите.
Крепостният акт не е публично достъпен, не се съхранява в архивите на Агенция по вписванията, тъй като съгласно Закон за националния архивен фонд, Закон за съдебната власт, Наредба за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, след изтичане на срок от 100 години регистрите за гражданско и имотно състояние подлежат на предаване и държавно съхранение в отдел „Териториален архив – София.
В нотариалния акт не е описано да са представени документи и доказателства по отношение на строителството и правоприемството между Руското царско дипломатическо агентство и Посолството на Руската Федерация.