Хубаво е хората да са съпричастни към обществени каузи, но имам лош опит с това, когато хората се вълнуват, а няма достатъчно внимателна информация до какво може да доведе това. Натискът върху институциите ги задейства, което е добре, но в един момент махалато минава границата и се отива до законодателни промени, които невинаги са добре обмислени, след което законът ни започва да прилича на одеяло с кръпки и недомислици. И така до следващия случай. Това каза пред БНР криминалният психолог Росен Йорданов във връзка с обезобразеното момиче от Стара Загора.
И допълни, че отговорните за тези случаи заради некомпетентност "минават под силата на вятъра" и не се получават необходимите обществени уроци.
"Винаги ще има насилие, уменията на обществото и на институциите са да могат да ги регулират във варианти и степени, които да позволяват то да е по-поносимо и овъзмездено... Махалото минава границата на необходимия обществен натиск, отива се в подробности, базирани на хипотези. Наказателният закон трябва да бъде пренаписан. Три години се занимавахме с персонални, едва ли не, проблеми на правосъдието, а не се занимаваме с генералните проблеми. Наказателният ни кодекс е стар и окърпен. Сбъркан е концептуално, не отговаря на реалността. Най-големият проблем не е дали ще формулираме "жестокост", "изтезание", ще се появят други перфидни форми на насилие, а по-важното е как се структурира процесът. Досъдебната фаза е страшно формализирана. Дават се изключително много възможности за формални пречки пред правораздаването. Законът дава основание да се търсят формални поводи, за да се възпрепятства бързият процес и разкриването на едно престъпление, тогава доказването е трудно", допълни психологът в предаването "12+3".
Той подчерта, че важното е неотменното и бързото наказание - фундаментът на чувството за справедливост.
"Когато се прекали, се стига до политически злоупотреби и накрая се получава неефективно нормативно нищо-правене. Мисълта се губи и се отива на емоция. Напоследък се върви към фейсбук линч... Истеризирането около един случай често не води до нищо добро. Не бива да се прекалява. Необходим е фокус върху усилията, а не истерия, на която политическата класа да отговаря с невротична тревожност или лукавство, за да оберат предизборно симпатии, защото накрая се получава правна вакханалия, която води до нови проблеми. Не се мисли трезво, вземат се решения ад хок".