Пловдивският апелативен съд увеличи наказанието на убиеца на Ангел Петров от Катуница, съобщиха от пресслужбата на Съдебна палата-Пловдив. Съдът увеличи наложеното на 55-годишния подсъдим Симеон Йосифов наказание на 18 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Първоначално Йосифов беше осъден от Пловдивския окръжен съд на 17 години лишаване от свобода. Йосифов е лишен завинаги от право да управлява моторно превозно средство.
Йосифов беше признат за виновен в това, че на 23 септември 2011 г. в с. Катуница при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Форд Транзит” е нарушил правилата за движение, като умишлено е причинил смъртта на 19-годишния Ангел Петров – престъпление по чл. 342, ал.3, НК.
Съдът отне в полза на държавата лекия автомобил „Форд Транзит”, като вещ, послужила за извършване на умишлено престъпление.
На 23 септември 2011 г. Веселин Христов посетил полицейския участък в гр. Садово, тъй като бил свидетел на конфликтни отношения между свои познати и членове от фамилията на семейство Рашкови.
По повод участието на Христов в полицейската проверка, същият ден на 23 септември 2011 г. около 12.30 часа в село Катуница, обл. Пловдивска пред дома му спрял свидетелят Кирил Георгиев Рашков, с джип "Мерцедес". По това време Христов се намирал пред дома си с приятелката си Иванка Петрова. Афектиран от полицейската проверка срещу фамилията му, Рашков се заканил на висок тон с убийство на Христов и Петрова с изразите: "Ще ви убия и двамата, преди това обаче ще ви извадя очите", продължил към Веселин Христов със заканите "Къде е майка ти ще убия и нея". Демонстративно заплюл Христов и приятелката му.
Иванка Петрова веднага позвънила на телефонен номер 166, за да съобщи за случващото се. Рашков забелязал действията на Петрова и за това веднага се оттеглил.
Веселин Христов посетил РУП гр.Асеновград, тъй като заплахите били отправени сериозно, за това се страхувал за живота си и подал жалба.
След като се прибрал, Кирил Георгиев Рашков известен в обществото като "Цар Киро" решил да демонстрира пред Веселин Христов, негови близки и населението в селото - сила, влияние, финансов мощ и широка подкрепа от ромите в региона. За целта изпратил в гр.Пловдив кв."Изгрев" дъщеря си, Събка Рашкова заедно с други свои близки да поканят същия ден в дома му в село Катуница, колкото се може повече хора от малцинството (роми) с обещанието, че ще им платят по 100 лв. за участието им, ще има безплатна храна и пиене. На част от гражданите посочвали, че поводът за събирането е помен за починалия син на Рашков, а на други, че е във връзка с почерпка за избавяне на членове от семейството от претърпяно пътнотранспортно произшествие. Уговорено било колите да се съберат пред училище "Найден Геров" в гр.Пловдив и така заедно да потеглят за село Катуница.
Подсъдимият Симеон Йосифов притежавал лек автомобил (микробус) "Форд Транзит" и след като му съобщили за събирането отишъл с него пред училището. На мястото на срещата се събрали около 10 автомобила с около 50 души. Така организирани, всички потеглили за село Катуница, включително и Йосифов с автомобила си, в който се качили и други граждани.
Всички пристигнали в село Катуница около 18.00 ч. на 23 септември 2011 г. и спрели пред къщата на Кирил Георгиев Рашков, пред която имало паркирани и други автомобили. Пристигналите граждани слезли от автомобилите и влезли в двора на семейство Рашкови. Там те установили, че няма подготвени за тях почерпки. От проведените разговори разбрали, че целта на събирането е да се съберат максимален брой роми и така всички с автомобилите да обикалят в група с.Катуница, за да демонстрират засилено присъствие и подкрепа на Кирил Рашков.
Подсъдимият Симеон Йосифов се убедил, че събирането не е за помен, разбрал за целта му. Част от присъстващите, след като разбрали истинската цел на събирането веднага тръгнали и се прибрали в гр.Пловдив.
През това време Веселин Христов отишъл при Атанас Петров, за да коментират развилите се до момента конфликти. Всички, които решили да подкрепят Кирил Рашков и се намирали пред дома му започнали да се качват по автомобилите. Симеон Йосифов се качил на шофьорското място в микробуса си, а заедно с него и свидетелите Али Мехмед, Симеон Томов, Нихат Ариф, Славчо Местов. Групата от автомобили с пътниците потеглила предвождана от лек автомобил "Мерцедес С 200" с водач Кирил Ангелов Рашков (внук на Кирил Георгиев Рашков), следван от джип "Мерцедес МГ" , следвани от осем автомобила. Лекият автомобил "Форд Транзит" , управляван от подсъдимия се движил последен в колоната и за това изостанал.
По това време около 19.30 ч. свидетелят Атанас Петров се намирал пред дома си в с.Катуница, заедно със сина си - пострадалия Ангел Петров и коментирали поведението на ромите в селото, които зачестили с демонстрациите си - форсирали автомобилите, карали бързо, така се опитвали да покажат надмощие, пренебрежение пред населението. Към двамата се присъединил по покана на Атанас Веселин Христов, който пристигнал с лекия си автомобил "Мерцедес". Около 19.50 ч. Христов тръгнал с автомобила си към кафе - аперитив „Рубин".
По пътя Христов бил засечен от автомобилната колона. Христов слязъл от автомобила си и отишъл при своя познат Стоил Илиев. От автомобил „Мерцедес С 200" свидетелят Кирил Ангелов Рашков заявил на Веселин, че вечерта ще си изпълнят заканите.
Атанас Петров заедно със сина си - пострадалият Ангел Петров видели създалата се ситуация и отишли при Илиев и Христов. Ромите слезли от колите. Част от тях държали колове и ножове, отправили множество закани за убийство към Христов, Илиев, Ангел и Атанас Петрови и множество нeцензурни изрази – псувни. За да се защитят, Атанас Петров изпратил сина си до дома им да вземе летва. Ангел Петров взел летва, повел и домашното куче, порода немска овчарка, за да респектират лицата, с които са в конфликт и се върнал при баща си, предавайки му летвата.
Атанас Петров с летвата успял да удари едно от лицата, което държало нож, а след това и един автомобил от колоната. Кирил Ангелов Рашков, който се намирал извън автомобила си държал двуостра сабя с дължина на острието около 60 см. Заканил се на Васил Христов, че ще го разпори, ще му отреже главата, няколкократно заплашително замахнал със сабята.
Ангел Петров, Атанас Петров, Христов и Илиев в един момент от така развилия се конфликт успели да респектират ромите и последните започнали да отстъпват. Част се качили в автомобилите и започнали да се оттеглят. Някои коли при напускането в бързината се удряли по между си.
От другата страната на платното на улица „Стадиона" Ангел Петров чул шум и заявил „някой бият от другия край на улицата" същевременно с кучето, което държал на повод бързо пресякъл градина разделяща улицата на две и отишъл от другата страна. Там се намирал спрял изостаналият от групата микробус „Форд Транзит" с работещ двигател с включени светлини, управляван от Симеон Йосифов.
Ангел Петров заобиколил микробуса отзад в дясно, качил се на тротоара, минал отстрани, след това отново слязъл на платното за движение и застанал пред автомобила, на около 1 метър разстояние. С едната си ръка Ангел държал на повод кучето, което било превъзбудено от конфликта (лаело) и подвикнал към намиращите се в буса „какви сте вие и какво търсите тук".
Водачът - подсъдимият Йосифов съпричастен в демонстрираната сила и присъствие на групата роми, решил да прегази Ангел с моторното превозно средство и така да го убие. За целта форсирал двигателя и потеглил към пострадалия. Първоначално движението на моторното превозно средство било умерено с оглед близкото разстояние от 1 метър. Ангел успял да извика „къде тръгваш", вдигнал инстинктивно ръката си към превозното средство, за да се предпази. Независимо от това подсъдимият продължил управлението и достигнал до пострадалия. Започнал да го тласка в северна посока, същевременно продължавал да ускорява движението на моторното превозно средство до 20 км/час, когато на 21-ия метър Ангел Петров паднал на асфалтовото платно за движение отпред пред микробуса.
По време на изтласкването, свидетелят Атанас Петров се намирал в близост до автомобила, управляван от подсъдимия, виждайки критичната ситуация и преди сина му да падне на асфалта се затичал и започнал да удря с летвата по микробуса, да вика „спри бе, мачкаш ги". Йосифов продължил да кара с нарастваща скорост докато Ангел паднал на платното за движение.
Във всеки един момент до падането на пострадалия Ангел Петров, при задействане екстремно на спирачната система на автомобила, Йосифов не би го прегазил (убил).
Под микробуса по време на нападението от подсъдимия попаднало и кучето немска овчарка, но то не било убито. След прегазването Атанас Петров веднага отишъл до сина си, легнал до него на асфалта и започнал да вика „дишай, тате, дишай, ти си силно момче". Пристигнал и Стоил Илиев, с когото Атанас качил пострадалия в автомобил и тръгнали за гр. Пловдив, но Ангел починал.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховен касационен съд в 15-дневен срок.