В декларация, магистратите от Специализирания наказателен съд категорично и твърдо се противопоставят на начина на регламентиране на статута им във внесения законопроект за закриване на специализираното правосъдие.
„Предлагат се едни не само противоконституционни промени в Закона за съдебната власт, но и дискриминационни, репресивни, грубо нарушаващи магистратската независимост“, пишат те.
Публикуваме целия текст на декларацията без редакторска намеса:
На обществено обсъждане първоначално бе представен проект със съвършено различно съдържание по отношение статута на магистратите, докато внесеният на 02.03.2022г. законопроект в Народното събрание е със съдържание, което не е подлагано на обсъждане и води до извод за непрозрачност, противозаконност и липса на обективност. Прогресивна и успешна законодателна реформа не би могла да се постигне с незаконни и необективни действия.
Параграф 41 от законопроекта съдържа взаимно изключващи се разпоредби.
От една страна, в ал.1 на параграфа се посочва, че статутът на магистратите се урежда съобразно чл. 194 от ЗСВ, а именно- преназначаване без конкурс, като съответната колегия във ВСС разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт. Разпоредбата създава общо задължение за Висшия съдебен съвет, при закриване на съд или намаляване числеността му, да преназначи съдиите в равен по степен съд, по възможност в същия апелативен район. Изцяло в правомощията на Висшия съдебен съвет е да създаде ред и правила, по които да бъде извършено това.
В законопроекта формално се препраща към тази норма, но в същото време законодателната власт създава правила и изисквания, с които кадровият орган на съдебната власт следва да се съобрази- параграф 41, алинеи 2-5 от законопроекта. Въвежда се задължение първо да се разкрият места в съдилищата в България, едва след което да се подадат заявления от магистратите на кое от разкритите места искат да бъдат преназначени.
Такава уредба при закриване на общите съдилища не съществува. Въвежда се и задължение за кадровия орган на съдебната власт да съобрази разкритите места с натовареността на съдилищата и то само на наказателните отделения. Такова изискване също не е налице при преназначаване на магистратите от общите съдилища в случай на закриване на съд или намаляване числеността му.
Допуснато е безпрецедентно предварително изпълнение на решенията на ВСС за назначаване на магистратите, като им се налага да търпят действието на решение, което впоследствие може да бъде отменено.
Нововъведените разпоредби са дискриминационни, тъй като създават различен ред за преназначаване на магистратите от специализираните съдилища. Те са и противоконституционни поради това, че представляват пряко вмешателство на законодателната в съдебната власт и указват на кадровия орган на съдебната власт начина, по който следва да стане преназначаването на магистрати, което е в изключителната компетентност на Висшия съдебен съвет.
Налице е противоречие между разпоредбата на чл. 194 ЗСВ, която предвижда, че Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт и параграф 41 от законопроекта, където се предвижда специален, по-неблагоприятен режим за специализираните съдии, отнасящ се за длъжности само в наказателните отделения на окръжните и апелативни съдилища.
В пълно противоречие с ал. 1 е ал. 5 на въпросния параграф, където статутът на магистратите се отпределя по критерии, което по съществото си е конкурсна процедура. Въведените правила са в нарушение на законовата процедура по 194 ЗСВ и създават извънредна такава за магистратите от специализираните институции. Въведени са дискриминационни критерии, които не представляват преназначаване по смисъла на чл. 194 ЗСВ, а са конкурс в спешен порядък, по извънредни, специални правила и в нарушение на конституционните принципи за несменяемост на магистратите и практическа отмяна на гаранциите за статута ни.
Дами и господа, ние не се явяваме на конкурс, а закривате съда, в който работим. Поставяте ни в принудителна конкурсна процедура, като ни принуждавате да кандидатстваме за места, което кандидатстване наподобява изселване.
Критериите, посочени в законопроекта, са дискриминационни, прави се диференциация на стаж като съдии и стаж като прокурори и следователи /при положение, че съдийският стаж на повечето съдии надвишава 10 години, а общият магистратски стаж надхвърля 20 години/. Стажът в прокуратурата и следствието очевидно се счита от вносителите на законопроекта за стаж от по- ниска ръка, без да се отчита, че именно стажът на един магистрат като следовател, прокурор и съдия е гаранция за по- всестранен поглед и по-богати практически умения. Никога и в нито една кариерна процедура по повишаване или преназначаване в съдебната власт не е поставян такъв критерий. Има минимално изискуем стаж, но няма санкции за това, че освен стаж като съдия магистратът е имал и друг стаж в съдебната система. Този критерий звучи цинично и абсурдно за магистрати с ранг „ВКС“.
Още по-странен е критерият “предходно заемане на съдийска длъжност в съда, за който е подадено заявлението“. Този критерий предопределя конкретни избраници и не представлява критерий, а предизвестен и предопределен избор.
Формулата на принудително, задължително „изселване“ на магистрати е прецедент, репресия, посегателство както върху професионалния, така и върху личния ни живот. Определяме действията по внасяне на законопроект за изменение на Закона за съдебната власт с такова съдържание и мотивите му за политически натиск. Именно това поставя под съмнение обективното и безпристрастно разглеждане на висящите пред СНС дела, което може да рефлектира върху вътрешното убеждение на съдиите и доведе до самоотводи.
Предвиденото законодателно решение за прекратяване на конкурсните процедури за специализираните съдилища и прокуратури също считаме, че нарушава правата на участниците в тях, които в продължение на години участват в процедура, която се прекратява без да се предвиди прехвърляне на откритите вече бройки към друг, равен по степен съд. Закриването на вече открити бройки за магистрати е необосновано и немотивирано. Подобно решение е в правомощията единствено на ВСС, а не на законодателния орган. Това представлява изземване на правомощията на съдебната власт от законодателната.
Внесеният законопроект дава възможност за необосновани кадрови решения на основата на неясни критерии. Заобикалят се или нарушават действащите към момента организационни начала за структуриране на съдебната система, като стабилност, прозрачност и кариерно развитие, създава се привилегия на определена категория магистрати и ограничение на правата на друга, в нарушение на тяхната равнопоставеност. Апелираме за ясни и прозрачни правила, кореспондиращи с конституционните гаранции, които да бъдат приети след обществено обсъждане, в което да участват всички заинтересовани лица.