Върховният административен съд отхвърли жалбата срещу решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 27 ноември 2018 г., с което за председател на Софийски градски съд е назначен Алексей Трифонов. Административно дело № 14988/2018 беше образувано по жалба на другият кандидат на председател на Софийски градски съд Евгени Георгиев, съобщиха от пресцентъра на ВАС.
Върховните съдии приемат, че установените в хода на делото факти налагат извода, че възражението относно гражданството на Алексей Трифонов е неоснователно, поради което не е налице порок за отмяна на решението на Съдийската колегия на ВСС на основание липсата на материална предпоставка по чл. 162 от Закона за съдебната власт.
Мотивите на върховните съдии, за да направят този правен извод са следните: „Уредбата на българското гражданство се съдържа в Конституцията на РБ, Закона за българското гражданство и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството – чл. 2 от Закона за българското гражданство/ЗБГ/. Съгласно чл. 4 от ЗБГ гражданството не може да се установява по съдебен ред. Това означава на практика, че не подлежат на установяване по съдебен ред фактите, които се свързват с правен извод за гражданството, в случая на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези факти в настоящето производство, не могат да се обсъждат възраженията по тях и да се обсъждат доводите налице ли е гражданство или не. При така цитираната правна уредба не могат да се разглеждат като не относими към спора исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства-удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на факти от значение за извода за гражданството на Алексей Боянов Трифонов като не се спори, че същият е роден в гр. Курск. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на фактите свързани с гражданството, тъй като съдът не може да изведе правен извод дали Алексей Боянов Трифонов е български гражданин и само български гражданин ли е. Това удостоверяване се извършва на общо основание с документите за самоличност от Закона за българските лични документи, които съдържат задължителни лични данни в чл. 16, ал. 1, т. 1-4 и в т. 5 гражданство.
В Закона за гражданската регистрация се урежда вписването на фактите от значение за регистрация на гражданите, включително и обстоятелството дали са български граждани. Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските граждани и на Алексей Боянов Петров като такъв е в нарушение на цитираната Конвенция, и на българските закони не може да бъде проверявано в настоящето производство, поради недопустимост на такъв предмет и спор.
Представена е справка за липса на гражданство на Руската федерация. Документът, издаден от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в Република България удостоверява, че Алексей Трифонов не е получавал гражданство на Руската федерация и съгласно законодателството на Руската федерация за гражданството не е гражданин на Руската федерация.
Отговорът е, че в регистрите, които се водят в министерството по чл. 38 ЗБГ не се откриват данни за лице с имена Алексей Боянов Трифонов, родено на 2.07.1972 г. При тези доказателства относно гражданството на Алексей Боянов Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските лични документи само българско гражданство. При установеното от фактическа страна се налага извод, че възражението относно гражданството на Алексей Боянов Трифонов е неоснователно, поради което не е налице порок за отмяна на решението на основание липсата на материална предпоставка чл. 162 ЗСВ.“
По второто наведено основание за отмяна поради участието на двама членове на Съдийската колегия на ВСС в процедурата за избора, съдът приема, че не са налице допуснати процесуални нарушения. Подробно в мотивите върховните съдии приемат, че не е налице заинтересованост и предубеденост при вземането на процесното решение.
По другото наведено основание съдът приема: „Част от процедурата по провеждане на конкурс е кандидатите за административни ръководители на съд да се изслушват от общото събрание на съответния съд, което действие е уредено в чл. 194а, ал. 7 ЗСВ. Не провеждането на такова събрание би било съществено нарушение на административно-производствените правила. При вземане на решението за избор на административен ръководител съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗСВ съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1 като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2 „управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт.“
Върховните съдии приемат също, че Съдийската колегия на ВСС не е длъжна да се съобрази с инициативата за издигане на кандидатурата, нито с подкрепата, която има или няма по време на изслушването по чл. 194а, ал. 7 ЗСВ. Независимо от мотивите за приемане на измененията на ЗСВ в тази част на законодателния орган, че следва да бъде утвърдено съдийското самоуправление като гарант за намаляване на административния натиск при избора на административни ръководители, не е въведено като задължително изискване съобразяването от Съдийската колегия на ВСС само и единствено с подкрепата, която дава общото събрание на съдиите от съответния съд за кандидата. Функционалните правомощия на СК на ВСС са в по голям обем и мащаб в кадрови план за развитието на съответното звено, на което се избира административен ръководител, от преценката на общото събрание на съда по същия въпрос.
Решението на ВАС е окончателно.