Мисля, че като цяло тази констатация може да бъде направена и сега, макар и с някои резерви.
Това се казва в изявление на главния прокурор Борис Велчев, по повод годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка в областта „Правосъдие и вътрешен ред” пред "Фокус".
Като особено положителен оценявам факта, че предстои през следващата година да се направи оценка на петгодишния период на действие на механизма. Надявам се, че тогава ще бъде отчетен както огромният стимул, който той даде за реформи у нас, така и известната умора при прилагането му.
Не може да се отрече успехът на механизма в последните четири години, в които броят на осъдените лица за най-опасните форми на престъпна дейност устойчиво нарасна.
И в резултат от прилагането на механизма, броят на осъдените лица за престъпления с еврофондове се увеличи от нула до 243, броят на осъдените за участие в организирана престъпна дейност нарасна почти три пъти – от 78 на 248, броят на осъдените за данъчни престъпления – от 522 на 1559, броят на осъдените за престъпления, свързани с наркотици – от 1463 на 2108, броят на осъдените за престъпления, свързани с платежни инструменти – от 109 на 202. Тези резултати сочат на системен напредък – се казва в изявлението.
В доклада се съдържат някои критични забележки към дейността на прокуратурата. Част от тях вероятно можеха да бъдат избегнати, ако имаше реален диалог с Комисията извън кратките срещи два пъти в годината по предварително зададени от експертите теми, се казва в изявлението на главния прокурор.
В изявлението на главния прокурор Борис Велчев се казва още:
Приемам, че е необходимо да бъдат предприети допълнителни мерки за анализ на слабостите в практиката. В прокуратурата и сега съществува система за оценка и анализиране на оправдателните присъди и върнатите за доразследване дела, която беше обсъдена на колегиум на прокуратурата през м. март. Такъв анализ се прави на всички нива в прокуратурата, но той трябва да се насочи към очертаването на проблемните области на правоприлагането и да установи дали те могат да бъдат преодоляни с вътрешни организационни мерки или са необходими промени в законодателството.
Подобен цялостен анализ ще бъде правен в рамките на настоящата година и ще бъде предложен на НС със следващия ни отчетен доклад. Имам намерение да предложа на ВСС да утвърди подобен раздел в структурата на годишния отчетен доклад на Прокуратурата.
Основателна е забележката за необходимостта от допълнителна специализация и обучение в разследването на икономическа и финансова престъпност и за изграждане на проактивна стратегия по отношение на тези престъпления. Въпреки усилията ни от последните години, не са много делата, по които са разкрити докрай финансовите аспекти на престъпната дейност.
Своевременно ще бъдат издадени методически указания в тази посока, които да обобщят натрупания опит и ще бъде предложено на всички компетентни органи, които имат отношение към финансовата престъпност, да бъде подписана съвместна инструкция за подобряване на координацията. Не можем да подминем и обстоятелството, че български прокурори участват успешно в осем международни екипи за разследване, включително и по финансова престъпност.
Що се отнася до препоръката главният прокурор да протестира оправдателните присъди, ясно е че преценката дали да протестира или не една оправдателна присъда е в компетентността на всеки наблюдаващ делото прокурор, а не на ръководството на прокуратурата. Такива протести се внасят редовно и то с определен успех.
Въпреки факта, че в последната година беше постигнат съществен напредък и в броя на делата срещу организираните престъпни групи и в броя на осъдените лица, очакването ми за по-добра оценка не се оправдаха. Надявам се в следващия обобщаващ доклад на Комисията да бъдат анализирани не само няколко конкретни дела, от които да се правят генерални изводи, но и тенденциите в напредъка, които не могат да бъдат отречени.
Друг е въпросът, че не само няма „поредица от оправдателни присъди”, но броят на оправдателните присъди е твърде нисък както по делата изобщо, така и по тъй нар. „знакови дела”. Независимо от това, всяка оправдателна присъда е обект на задълбочен анализ. Няма основание от отделни оправдателни присъди по несвързани едно с друго дела да се правят изводи за системни пропуски.
Накрая, приветствам всяка конкретна идея за реформа на съдебната власт, която ще я направи по-ефективна и отговорна. Каквито и законодателни изменения да бъдат извършени по отношение на прокуратурата, те трябва да осигурят нейната независимост. Що се отнася до вътрешните структурни промени във ВКП, те ще продължат да се правят след грижливо обмисляне всеки път, когато структурата на престъпността налага това.
Днес, след разговори с министър-председателя и с министъра на вътрешните работи на Р.България набелязахме конкретни стъпки за засилване на взаимодействието между прокуратурата и изпълнителната власт.
Съвместно с министъра на правосъдието ще изясним съдържанието на някои от препоръките в доклада за реформа в прокуратурата и тогава ще направим необходимото те да бъдат изпълнени, доколкото това зависи от нас.