58-годишен мъж, осъден на смърт, е сред тримата затворници, помилвани от вицепрезидента Маргарита Попова от общо 1000, подали молби. Той е бил готвач в Слънчев бряг и помни света навън от преди 23 години, но се срамува да разкрие самоличността си.
„Така подло постъпиха с мен и аз да не остана по-назад си отмъстих", разказа пред БТВ затворникът. "Изкупувам си греха, лека-полека. Ще ми тежи нещо на съвестта, но не мога, сгрешил съм. Има грешка - има прошка. Това нещо трябва да разбере българина - че и в най-жестокия престъпник, има нещо в него”, казва мъжът, който е осъден на смърт за убийство и изнасилване. Казва, че е претърпял катарзис зад решетките след смъртта на свой близък. Отказва обаче да говори за причината, която го вкарва за трети път в затвора, но обвинява системата, че го е направила престъпник.
„Да ви кажа ли за какво бях в затвора? Ще ми се изсмеете - не си върнах детето. Развеждам се и ме осъдиха по чл.182 за неспазване на съдебните решения. Взех си отпуската, за да вляза в затвора... Обществото ме направи престъпник - ако беше ме осъдил глоба или условна ми беше дал, нямаше да стигна до това”, казва още затворникът.
Това е през 86-а. Четири години по-късно отнема човешки живот и получава най-тежкото наказание. С мораториума върху смъртното наказание присъдата му е променена - на доживотна без право на замяна.
След 18 години в изолатор бившият готвач сега е библиотекар. Работи по 8 часа на ден и трупа „кръстчета” с мисълта за живота навън. Надежда за това му дава вицепрезидентът Маргарита Попова, която го помилва, след като се убеждава, че в затворника е настъпила позитивна промяна.
За да излезе навън обаче, съдът трябва да преразгледа наказанието му и да промени присъдата на 30 години затвор. Ако това стане, с натрупаните „кръстчета” пресмята, че ще е свободен след година.
Някогашният озлобен млад човек, превърнал се преждевременно в старец, сега помага на други затворници - убеден, че всеки може да се промени, ако попадне на правилния човек. За него това е вече пенсионираният инспектор Киров, помагал му близо 15 години.
Доказателство, че е на прав път са картичките и писмата, които получава от бившите затворници. Помилването не е прошка, а признание за усилията на затворника, мотивират се от екипа на вицепрезидента, която е против доживотния затвор без право на замяна.