Народното събрание ще изслуша служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова относно проекта на бюджет за 2025 г.
В програмата е предвиден и редовен парламентарен контрол като трета точка. В него ще участват служебният вицепремиер Людмила Петкова и служебните министри Атанас Илков, Виолета Коритарова-Касабова, Атанас Запрянов, Петър Димитров, Красимира Стоянова.
Премиерът Димитър Главчев няма да вземе участие в днешното заседание поради неотложни служебни ангажименти.
Народното събрание реши да удължи работното си време до изчерпване на дневния ред.
В началото на заседанието Петър Петров от „Възраждане“ сигнализира за „безпрецедентна физическа саморазправа с общински съветник от „Възраждане“ от страна на зам.-кмет на община Монтана“.
„Вчера в ОбС, във връзка с докладна от кмета на ГЕРБ за увеличаване на местните данъци и такси, Александър Димитров е станал обект на агресия от страна на Диман Георгиев, защото е правил снимки на заседанието на комисията. Според видеозапис и според самия Димитров е удрян, дърпан, блъскан, скъсано му било сакото и му е отнет телефона“, обяви той от трибуната.
След тази саморазправа заседанието на комисията не е прекратено, а председателят ѝ е предложил присъстващите съветници от „Възраждане“ да бъдат изгонени, но те са отказали в знак на подкрепа към своя съмишленик и тогава то е било преместено в кабинета на зам.-кмета от ГЕРБ, където „комисията е изпълнила възложената ѝ с дневния ред задача, а именно да приеме поредното драстично увеличение на местния данък и такса битови отпадъци на жителите на община Монтана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и ПП-ДБ, като единствено представителят в комисията от „Възраждане“ е гласувал против това поредно увеличение на данъчния хомот на монтанчани“, каза Петров. По думите му в Монтана „Възраждане“ е единствената опозиция на местната власт и на "местния феодализъм, припознал партия ГЕРБ като проводник на своите интереси".
Лидерът на партията Костадин Костадинов се заяде за изписването на името на парламентарната група на "Демокрация, права и свободи" – ДПС. Причината – било много дълго и не се виждало нищо на таблото, а и не трябвало само тази група да се изписва с цялото си наименование. Председателят на парламента доц. Наталия Киселова предложи в сряда преди редовното заседание на председателски съвет да бъде обсъдена евентуална промяна.
Първият въпрос към министър Людмила Петкова бе зададен от Йордан Иванов от „Продължаваме промяната“-“Демократична България“: „Един от големите проблеми на публичните финанси в държавата е свръхцентрализацията, която е по руски модел повече, отколкото е по европейски. Това доведе до там развитието на българските общини да бъде възпрепятствани, кметове, избрани от хората, да се молят на партийно назначени министри. Затова гласувахме в бюджет 2024 г. безпрецедентна програма за общините в Закона за държавния бюджет, която доведе до това кметовете да получат известна доза свобода – такава, каквато не бяха виждали. Днес обаче получаваме множество сигнали, че МРРБ казват, че работи по партиен признак. Няма знак за равенство между всички общини. Каква е стратегията на правителството за 2025 г., тази програма ще продължи ли?“
„Няма да влизам в политически дебат с вас. Относно изплащането – проектите бяха подадени от всички общини. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което действително забави плащанията. Относно бюджет 2025 – направен е цялостен анализ за всички проекти, започнати през 2024 г., които не са приключили, по които има неизплатено авансово плащане или са на етап междинно плащане, допълнително сме поискали информация от общините, за да се засече информацията. Средствата са предвидени в Бюджет 2025 г.“, увери Петкова.
Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви: „Силно съм обезпокоен от предложената от вас 4-годишна рамка, която предвижда рязък скок на държавния дълг. Ръстът е двоен. Това ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната. Въпросът ми е за дълга през 2025 г. Заложеният дефицит е 3%, а вие планиране да изтеглите 16,9 млрд. кредити, което е много повече. Защо планирате да теглите толкова много над дефицита?“
Министър Петкова уточни, че има рефинансиране на стар дълг, предвидени са и средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за увеличаване на капитала на БНБ.
От БСП попитаха финансовия министър за това защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките. Петкова уточни: „Анализирахме практиката на други държави членки в ЕС. Направихме с банковия сектор анализ за това какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. В сила е т.нар. минимален глобален данък. Банките вече ще заплащат 15% данък, като при обсъждането с тях банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лв. Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ.“
Петкова обяви, че финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства.
"Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година. В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди. Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември - 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите", каза още служебният финансов министър.
„Беше ни лесно да предложим увеличаване ДДС ставката, осигурителните вноски или някои от другите данъци, но дали това е най-доброто за гражданите и бизнеса? Ако не бъдат подкрепени предложените мерките, това означа, че оставате единствено оценката от макрорамката, която е около 4,5 млрд., вкл. оценката към присъединяването към Шенген – разликата между 12 и 4,5 млрд. е 7,5 млрд., което ознаваа3,3% допълнителен дефицит над вече трите процента такъв“, подчерта още тя.
ГЕРБ поискаха преоценка на приходната част, „защото този бюджет не е честен“. "Смятаме, че имаме 8 млрд. кухи приходи - кой има полза от такава куха част и ние ще излъжем всички с този бюджет. Догодина към август - септември ще свършат парите, едва 400 млн. срещу 10 млрд. лева не бих препоръчал на кметовете да започват проекти и бизнеса да участва в обществени поръчки", обясни Красимир Вълчев.
От ПП-ДБ също разкритикуваха внесените текстове от служебното правителство. Според Мартин Димитров в бюджета има много неефективни разходи.
"Възраждане" определиха бюджета като "безумие". ИТН, МЕЧ и БСП няма да подкрепят проектозакона.
"ДПС - Ново начало" единствени защитиха Министерството на финансите, въпреки че не одобряват бюджета в цялост.