Разговор за подкрепа на правителство с третия мандат проведоха представители на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“.
В срещата от страна на „Възраждане“ дойдоха лидерът на партията Костадин Костадинов и част от депутатите от парламентарната група, сред които Петър Петров, Цвета Рангелова, Цончо Ганев, Искра Михайлова, Ивелин Първанов.
В началото на срещата Тошко Йорданов, председател парламентарната група „Има такъв народ“, заяви, че гледат на третия мандат повече като на национална отговорност, а не като на партийна задача. Не е нужно вас да ви убеждавам в каква криза сме изпаднали, добави депутатът.
Станислав Балабанов представи приоритетите на ИТН - вече известни от досегашните срещи на мандатоносителя с други парламентарно представени партии.
Костадин Костадинов обясни, че в общи линии „Възраждане“ припознава идеите на ИТН, като основното различие е, че по темите за провеждането на референдуми и мълчаливото съгласие са още по-радикални.
Конкретно за желанието и на двете политически сили за провеждане на референдуми, лидерът на „Възраждане“ посочи: "Имахме такъв законопроект. Или същия, или почти същия. Бяхме го внесли в предишните три парламента. И ние, и вие сме потърпевши от една и съща политика, която има за цел да смазва волята и основното демократично право на всеки един български гражданин - правото на избор. На нас това право на избор ни беше отказано и продължава да ни бъде отказвано с мотива, че някой хора разбират повече от други. Че някакви хора, които са се самовъзприели като елит на нацията смятат, че могат да вземат решения от името на останалата част от нацията, която според тях е по-проста и по-глупава и затова не ги разбират тези неща. В някои отношения ние сме още по-радикални. Ние взехме за база швейцарския Закон за референдумите, който е още по-либерален и дава възможност да бъдат събирани подписи за шест месеца в много по-малък размер, за да може буквално всяка една общност, която се организира, без значение дали е гражданска, или политическа, да може да представи своя проблем и своя въпрос пред цялата швейцарска общественост или местен кантон. За нас това е най-добрият демократичен модел, който сме използвали в основата на нашия закон.
„Мълчаливото съгласие е нещо, което действа изключително дисциплиниращо на администрацията. Вие предвиждате поетапно въвеждане на мълчаливото съгласие, ние искаме то да бъде въведено еднократно. Окаже ли се, че администрацията не си е свършила работата, не гражданите да ходят да си търсят правата, а администрацията да го прави. Обръщаме изцяло ролите на подчинен и подчиняващ. Когато гражданин отиде в администрацията, трябва да срещне служители, тоест хора, които му служат, а не той да служи на тях“, заяви още Костадинов.
„Посолството, посолствата или няколкото посолства управляват външната политика на чужда държава, ако съответното министерство е безгръбначно. Да, те са наши партньори, тъй като сме член на Европейския съюз и НАТО, като логиката е, че поради тази причина те са наши партньори. Те имат мнение и го изказват. Но не го налагат. Не налагат мнение и не отправят заплахи“, сподели Тошко Йорданов на Костадинов, позовавайки се на личния си опит от среща, на която е присъствал във времето, когато ИТН имаха министър на външните работи.
„Водихме много разговори с много посолства по темата за Северна Македония и ветото. Нямаше налагане, имаше предложения. „Сгъването“ дойде от министър-председателя, а не от МВнР. Когато и ако има общо правителство, няма да е на едни и други, а ще е наше. И тогава всяка една политическа партия, която го подкрепя, реално може и да го контролира, защото ако нещо не се получава с консенсус, то пада. Когато се участва в правителство, дори и да има различия, това е хубаво, защото е база за контрол. Иначе, има само чисто политическо говорене. Въпрос с чуждите военни бази - това е тема, по която трябва да разговарят експерти по отбрана. Темата трябва да е отворена за разговор за търсене на консенсус, защото я има и другата гледна точка, че чуждите военни бази са и в някаква степен гаранция за сигурност“, добави той.
В заключение: двете политически сили откриха големи съвпадения във вижданията си в областта на енергетиката, образованието и здравеопазването. Направена беше обаче и уговорката, че по някои теми „биха могли да поспорят“.
След края на срещата стана ясно, че в крайна сметка "Възраждане" няма да дадат гласовете си за подкрепа на кабинет.