Атанас Бостанджиев отпътува през декември 2018 г. от Москва за Лондон на частен самолет Bombardier Global 5000. Следобед българинът събира директорите на своя инвестиционен фонд в офис близо до Savile Row в квартал Мейфеър. Преди срещата служител е подготвил документ на деликатна тема - как да се купи влияние сред политиците.
"Джемкорп", която Бостанджиев е основал 4 години по-рано, търси как да изгради "неформални канали за комуникация във високите етажи на правителството" в няколко държави, включително най-корумпираните в света.
"В кого ще се прицелим ще е различно във всяка държава и ще зависи от обсега на контактите ни и естеството на режима", пише в текста.
Така започва голямо разследване на Financial Times за инвестиционната компания, около която ГЕРБ вдигна много шум в България през лятото на 2022 г. заради необвързващ меморандум с правителството на Кирил Петков. Критиките на Бойко Борисов не бяха за връзки с Русия, а защото компанията била офшорна.
Имаше и специална парламентарна комисия по въпроса, стигнала до заключение, че няма доказателства за връзки на руски олигарси с "Джемкорп", която се появи още през 2014 г. около Корпоративна търговска банка (КТБ). Бостанджиев обясни през ноември 2022 г., че прекратеният меморандум бил заради интерес към "Топлофикация София".
По-малко от 48 часа преди парламентарните избори във Великобритания Financial Times поставя акцент върху това как компанията привлича хора от върховете на Консервативната партия, включително такива от вътрешните среди на "Даунинг стрийт" 10, за целите си.
"Фондът със сложна история с Русия и тори на заплата при него" е заглавието. В подзаглавието се допълва, че "дейността в миналото на инвестиционния фонд в Африка, изглежда, съвпада със стратегическите приоритети на Кремъл".
Обръща се внимание, че под надвисналата голяма изборна загуба много консерваторите се насочват към частния сектор.
Financial Times посочва, че за "Джемкорп" вече работят лорд Джери Гримстоун (бивш министър за инвестициите с влияние в Лондонското Сити, а преди това и част от управлението на министерството на отбраната), лорд Едуард Листър (бивш началник на кабинета на премиера Борис Джонсън) и Гадж Уолупилай (бивш началник на кабинета на няколко председатели на партията).
"Там, където има налични доста бивши министри и официални лица, готови да приемат парите ни в замяна на известен широко формулиран "достъп" до властта, в повечето случаи те добавят малко стойност... Разбира се, ако парите не са проблем, лесно можем да купим достъп чрез дарения във фондове на консерваторите и лейбъристите", пише още в цитирания от Financial Times работен документ.
За епизода в България не става дума, но съвместното разследване с "Досие център" (базиран в Лондон разследващ център, свързан с Михаил Ходорковски) обръща внимание как през 2018-2019 г. фондът е създавал връзки в Африка за санкционираният по това време руски държавен износител на оръжие "Рособоронеспорт".
Под заглавие "Ростех" в Мейфеър" авторите напомнят, че "търговията с оръжие не е просто търговска сделка, а част от стратегията на Путин за прокарване на руските интереси в Африка, където след анексирането на Крим той търси нови съюзници, а оръжието е добър инструмент да се сприятелиш с африкански лидери".
Статията на Financial Times говори за доста факти, които са известни и в България, когато вниманието се насочи към "Джемкорп". Потвърждава се, че компанията започва с подкрепата на двама руски олигарси (Алберт Авдонян и Сергей Адониев), , свързани със Сергей Чемезов - влиятелният шеф на "Ростех", която стои зад част от държавния военно-промишлен комплекс, близък е с Путин и е служил с него в КГБ. Единият от двамата инвеститори е бил санкциониран от САЩ през 2023 г. като "финансист на руския президент Владимир Путин и на ръководителя на държавната корпорация "Ростех".
Изданието допълва:
След началото на руската инвазия "Джемкорп" осъди нападението срещу Украйна и обяви, че е прекратило връзките си с Русия и е закрила московския си офис през 2021 г. Но предходният успех показва, как пари от хора, смятани сега за свързани с Кремъл, са използвани за създаване на база в британския финансов сектор. Изникват и въпроси за желанието на британски служители от управляващата партия да приемат платени позиции в компании, които до руската агресия са имали тесни връзки с Русия.
"Джемкорп" настоява, че нито компанията, нито Бостанджиев, са действали в подкрепа на руската държава, не са нарушавали санкциите и не са участвали в сделки с военно оборудване или с подкрепени от Кремъл компании, пише още "Дневник".
Въпросният вътрешен документ от 2018 г. никога не бил обсъждан или прилаган и не представлявал позициите на компанията или на Бостанджиев.
След срещата през 2018 г. с ръководителя на "Рособоронеспорт" в Москва Бостанджиев изгражда контакти с влиятелни генерали в Ангола, като част от целта да увеличи руските оръжейни продажби в Африка, продължава "Файненшъл таймс". Изданието посочва, че разследването с "Досие център" се основава на "изтекли документи, финансови и правни декларации, руски данни за полети и интервюта".
Преместването на Бостанджиев (описван като "много амбициозен") от инвестиционната банка "Голдман Сакс" във ВТБ Капитал в Лондон (инвестиционното поделение на руската държавна ВТБ "не е най-логичният избор за млад инвестиционен банкер") с особен фокус върху Африка и държави там с исторически връзки с Русия, но и в страни като Уганда и Демократична република Конго. Според FT банката е била един от инструментите на Кремъл за увеличаване ва влиянието в развиващи се пазари чрез финансиране, обвързано с дипломатически интереси. ВТБ системно отрича руската държава да има каквото и да е влияние върху бизнес решенията ѝ.
"Джемкорп" се появява през 2014 г. веднага след западните санкции срещу ВТБ и с основен фокус върху частно кредитиране на правителства в държави на юг от Сахара. Авдолян и Адониев помагат с 250 млн. долара. Адониев казва, че е напуснал през 2017 г. компаниите, чрез които двамата са направили инвестицията в "Джемкорп", която пък заявява, че те никога не са имали влияние върху бизнес решенията ѝ.
Авдолян казва за Financial Times, че е семеен приятел с Чемезов, който е бил председател на негова благотворителна фондация, работеща в родния му район около Иркутск. Не приема наложените му санкции, но никога не ги нарушавал и никога не бил работил за шефа на "Ростех".