Правителството определи нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, съобщиха от правителствената информационна служба.
Във връзка с Указа на президента на Република България за назначаване на служебно правителство от 9 април 2024 г. се актуализира съставът на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
От състава на Надзорния съвет са освободени: Иванка Николова Шалапатова, Весела Начева Начева, Добринка Димитрова Вичева.
За нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт правителството определи: Ивайло Цветанов Иванов - министър на труда и социалната политика, Светозар Василев Василев - главен секретар на Министерството на труда и социалната политика, Желяз Димитров Енев - директор на дирекция „Икономическа политика" на Министерство на икономиката и индустрията.
Ето и останалите решения, които служебният кабинет, ръководен от Димитър Главчев, прие днес:
Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2024-2027 година
Със свое решение правителството прие Конвергентната програма на Република България за периода 2024 - 2027 година. Документът се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС и графика на т.нар. ,,Европейски семестър“ - инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.
Тазгодишното издание на Конвергентната програма е последното, тъй като през месец май 2024 г. се очаква да влязат в сила промени в Пакта, съгласно които Конвергентната програма и Националната програма за реформи ще бъдат заменени с национален средносрочен фискално-структурен план, обхващаш период от 4 или 7 години, който държавите членки трябва ежегодно да изпращат на Европейската комисия.
Конвергентната програма на Република България (2024 - 2027 г.) отразява фискалните ефекти върху параметрите на бюджетната рамка при сценарий без промяна на политиките. Изборът на този сценарий е вследствие от управлението на служебно правителство, което не би следвало да определя развитието на политиките в средносрочен хоризонт.
Средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси остават приоритетни аспекти на политиката, включително от гледна точка на повишаване на доверието и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
През 2024 г. се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление" да бъде отрицателно в размер на 3% от БВП, а прогнозата за следващите години е за дефицит на сектора в размер съответно на 3% от БВП за 2025 г., 2,8% от БВП за 2026 г. и 3% от БВП за 2027 година.
На базата на предвиденото дългово финансиране и прогнозите за БВП, през следващите три години се предвижда дългът на сектор „Държавно управление" да нараства както в номинално изражение, така и като съотношение на консолидирания дълг на сектора спрямо БВП, но въпреки това да остане далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий от 60%.
В контекста на запазване на макроикономическата стабилност и участието във Валутен механизъм II България гарантира, че ще запази режима на паричен съвет при съществуващото равнище на фиксирания валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро до присъединяването на страната към еврозоната.
Конвергентната програма е изготвена от Министерството на финансите, в тясно сътрудничество и координация с компетентните министерства и ведомства.
Приета е актуализация на Националната програма за реформи на Република България за 2024 г.
Със свое решение правителството прие актуализация на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за 2024 г. Тя е изготвена в рамките на ежегодния цикъл на Европейския семестър.
Документът е съобразен с Годишната стратегия за устойчив растеж за 2024 г. и с Доклада по механизма за ранно предупреждение, с които се поставя началото на семестъра за 2024 г. Акцентът е поставен върху областите от Националния доклад от 2023 г., върху констатациите от Съвместния доклад за заетостта от 2023 г. и върху напредъка в адресирането на специфичните препоръки на Съвета от 2023 г. Това се налага поради обстоятелството, че Европейската комисия ще публикува доклада за България за 2024 г. през месец юни.
Актуализацията на НПР за 2024 г. е разработена в съответствие с Конвергентната програма на Република България (2024-2027 г.). Заложените в програмата ангажименти и мерки са съобразени и с изпълнението на принципите и правата от Европейския стълб на социални права. Представени са и мерки в изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие. Подготвена е от Министерството на финансите, в тясно сътрудничество с министерствата и ведомствата от държавната администрация, както и с участието на неправителствения сектор и академичните среди.
Тазгодишното издание на НПР ще бъде последното, тъй като през м. май се очаква да влезе в сила реформираната фискална рамка за икономическо управление в ЕС. Съгласно нея, средносрочен фискално-структурен план, обхващащ период от 4 или 7 години, ще замени Програмите за стабилност/Конвергентните програми и Националната програми за реформи, които всяка държава членка е длъжна да изпрати на Европейската комисия до края на април всяка година. Това означава, че тази година държавите трябва да представят както Програми за стабилност/Конвергентни програми и НПР, така и до края на годината - средносрочен фискално-структурен план.
Вицпремеирът Людмила Петкова е определена за председател на Съвета за икономически анализи
Министерският съвет определи заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова за председател на Съвета за икономически анализи.
Съветът за икономически анализи е създаден с ПМС № 28 от 2023 г., в изпълнение на ключов етап от реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост.
В състава на съвета като негови членове са включени представители на академичната общност, включително от престижни международни университети. Съветът има съвещателни функции за подпомагане на органите на държавна власт и е независим при изпълнението на своите функции.
Дейността на съвета поставя основите на процес на постепенно и устойчиво осигуряване на българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде отправна точка за подобряването на процеса на вземане на стратегически и дългосрочни икономически решения.
С друго решение вицепремиерът Людмила Петкова е определена за председател на Съвета за административната реформа.
Съветът за административната реформа е консултативен орган на Министерския съвет при координацията на правителствената политика в областта на държавната администрация и се ръководи от заместник министър-председател. Функциите на Съвета са в областта на структурирането и оптимизацията на администрацията, управлението на човешките ресурси, държавната служба, намаляването на административната тежест, административното обслужване.
Вицепремеирът Людмила Петкова бе определена също така за координатор за участието на Република България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ и за председател на Съвета за координация на участието в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“.
България повече от 10 години е активен участник в инициативата, в която членуват 76 държави. ,,Партньорството за открито управление“ има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението.
Правителството одобри проект на Съвместна декларация за укрепване на стратегическото партньорство между България и Азербайджан
Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобрява проект на Съвместна декларация за укрепване на стратегическото партньорство между Република България и Република Азербайджан.
Документът надгражда стратегическото партньорство, дефинирано в предходната Съвместна декларация за стратегическо партньорство между Република България и Република Азербайджан, подписана от президентите на двете страни на 4 март 2015 г.
В документа са ясно заявени амбициите и конкретните намерения на Република България и Република Азербайджан да развиват и обогатяват своето взаимодействие в ключови области като енергетика, енергийна диверсификация и енергийна свързаност, търговско и икономическо сътрудничество, транспортна и цифрова свързаност, в това число IТ сектора - високи технологии и иновации, околна среда, както и в области като отбрана и сигурност, наука и образование, култура, контакти между хората.
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 29-30 април 2024 г. в Брюксел.
На 29 април с участието на страните-кандидатки за членство в ЕС ще бъде отбелязана 20-годишнината от най-голямото разширяване на ЕС през 2004 г. На 30 април ще бъде проведена дискусия с участието на страните-кандидатки с акцент върху процеса на реформи в страните-кандидатки в областта на върховенството на правото.
В рамките на заседанието министрите от ЕС ще проведат дискусия относно действащите механизми за върховенство на правото в ЕС, тяхната ефективност и потенциална възможност за реформиране с оглед на следващо разширяване.
Предвиден е работен обяд на министрите от ЕС, който ще бъде посветен на Бъдещето на Европа.
Не се предвижда приемане на заключения на Съвета.
Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ беше признато за национално представителна организация
Правителството призна Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ за национално представителна организация за хора с увреждания за срок от четири години. Сдружението осъществява дейност в обществена полза, като съдейства за социалното приобщаване на децата, младежите и възрастните, страдащи от епилепсия и за подобряването на техните условия на живот. Организацията осигурява подкрепа на хора, които са били обект на дискриминация поради заболяването епилепсия или други заболявания и подпомага страдащите от епилепсия и техните семейства.
Сдружение „Център за психологически изследвания“ беше признато за национално представителна организация
Правителството призна Сдружение „Център за психологически изследвания“ за национално представителна организация за хора с увреждания за срок от четири години.
Сдружението осъществява дейност в обществена полза чрез социално приобщаване на лица със специфични възможности, подпомага социално слабите, хората с увреждания и лица от нуждаещи се групи; прави анализи, проучвания и становища по въпроси засягащи правата на хората с увреждания на регионално, национално и международно равнище. Оказва съдействие за недопускане на дискриминационни практики в процеса на социализацията на хората с увреждания.
Сдружение „Център за психологически изследвания“ активно си партнира с всички заинтересовани страни, имащи отношение към живота на хората с увреждания на европейско, национално и местно ниво и работи активно за тяхното социално приобщаване.
Сдружение „Българската асоциация за невромускулни заболявания“ беше признато за национално представителна организация
Правителството призна Сдружение „Българската асоциация за невромускулни заболявания“ за национално представителна организация за хора с увреждания за срок от четири години.
Сдружението осъществява дейност в обществена полза като доброволна и независима организация, призвана да отговори на потребностите на болните от невромускулни заболявания. Акцент в дейността на Сдружението е подобряването на начина на живот и социалното включване на хората с увреждания в България чрез дейности за комплексно решаване на проблемите на болните с невромускулни заболявания и техните семейства.
Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ активно си партнира с всички заинтересовани страни, имащи отношение към живота на хората с увреждания на европейско, национално и местно ниво и работи активно за социалното приобщаване на хората с увреждания в България.
Повишено е качеството и стандартизацията на електронните административни услуги
Повишено е качеството и стандартизацията на електронните административни услуги, а системата за електронни разплащания допринася до значителни подобрения и ръст при използването на електронни услуги, което до голяма степен улеснява взаимодействието между гражданите, бизнеса и държавата. Това показват данните в приетия днес от правителството Отчет и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в държавната администрацията, Единната електронна съобщителна мрежа и нуждите на националната сигурност.
В документа е направен анализ на състоянието на информационните ресурси в администрациите, регистрирани в Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) и Регистъра на информационните ресурси (РИР). Също така са разгледани състоянието на мрежовата и информационната сигурност, както и наличния човешки ресурс, като основни фактори за развитие на политиките за електронното управление с цел повишаване доверието към предоставяните услуги.
Правителството предлага бригаден генерал Станимир Христов да бъде назначен на длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски“
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Станимир Христов от длъжността „Командир на 2-ра механизирана бригада” и да го назначи на длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски“, считано от 06.05.2024 година.
Правителството предлага също така полковник Мирослав Костадинов да бъде назначен на длъжността „Командир на 2-ра механизирана бригада“ и да бъде удостоен с виеше военно звание „бригаден генерал“, считано от 06.05.2024 г.
Правителството одобри допълнителни средства за участието на България в Световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака
Правителството прие решение и одобри постановление за отпускането на допълнителни средства за участието на Република България в Световното изложение ЕКСПО 2025 в гр. Осака, Япония. Същите ще бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г. В тях се включват средствата за наем на най-висок клас павилион, транспорт на оборудване, мостри, експонати и рекламни материали, вкл. мита, такси и застраховки, рекламно-информационни материали, административни и организационни разходи.
Държавата наема павилион, изграден от оторизирана от организаторите компания, който ще бъде най-висок клас - тип ,,А“. Това ще даде възможност страната ни да се представи достойно на световното изложение ЕКСПО 2025 и да затвърди и надгради положителния си имидж пред японската общественост и пред света.
Участието ни в световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака ще даде благоприятна възможност за реклама на страната ни, на българските производители и износители, както и на българските научни постижения и продукти с цел реализирането им на международните пазари. Страната ни ще може да представи своите уникални природни и културни дадености с цел популяризиране имиджа ни на туристическа дестинация. Българските фирми ще получат възможността да установят бизнес контакти и да обменят опит.
Участието на Република България в световното изложение ЕКСПО 2025 в Япония беше одобрено с Решение № 279 от 5 май 2022 г.
Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БИТ и БНР от партиите за изборите на 9 юни 2024 г.
Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България на 9 юни 2024 г. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНР и БНТ.
Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.
Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Своевременното й приемане е от изключително значение за нормалното протичане на предизборната кампания и нейното отразяване в програмите на обществените електронни медии.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на министерства и ведомства
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на министерства и ведомства. Целта е преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, като средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2024 г.
Одобрените средства са както следва:
- По бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - 1 498 346 лв.
- По бюджета на Националния статистически институт – 2 461 790 лв.
- По бюджета на Комисията за защита на конкуренцията – 354 186 лв.
- По бюджета на Агенцията за ядрено регулиране – 375 931 лв.
- По бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията – 662 435 лв.
- По бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – 252 423 лв.
- По бюджета на Съвета за електронни медии – 184 284 лв.
- По бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 91 067 лв.
- По бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията – 706 377 лв.
- По бюджета на Комисията за противодействие на корупцията – 4 417 200 лв.
- По бюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – 713 271 лв.
- По бюджета на Министерство на финансите – 39 191 006 лв.
- По бюджета на Комисията за защита на личните данни – 274 603 лв.
- По бюджета на Министерството на здравеопазването – 29 083 010 лв.
- По бюджета на Националната здравноосигурителна каса – 7 285 114 лв.
- По бюджета на Министерството на образованието и науката – 3 428 162 лв.
- По бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 8 667 526 лв.
- По бюджета на Министерството на иновациите и растежа – 638 735 лв.
- По бюджета на Министерството на енергетиката – 766 051 лв.
- По бюджета на Министерството на туризма – 319 929 лв.
- По бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията – 3 652 897 лв.
- По бюджета на държавното обществено осигуряване (НОИ) – 11 174 285 лв.
- По бюджета на Министерството на вътрешните работи – 67 646 357 лв.
- По бюджета на Министерския съвет – 11 544 808 лв.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2024 г. Средствата в размер на 20 000 000 лв. са за текущи ремонти на сгради в системата на МВР.
Правителството одобри допълнителни разходи за нуждите на Българския институт по метрология
Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г., които са за нуждите на Българския институт по метрология.
Със средствата ще се даде възможност за осъществяване на междинните и окончателните плащания по два договора за доставка на оборудване и софтуери за изпълнение на функциите на института, съгласно Закона за електронното управление (ЗЕУ), Закона за киберсигурност (ЗК) и нормативните актове по прилагането им.
Също така ще се спомогне привеждането на информационната и комуникационната инфраструктура в съответствие с Европейското и националното законодателство.
Одобрен е проект на споразумение за сътрудничество с Регионалния офис за Европа на СЗО
Министерският съвет взе Решение за одобряване на проект на Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването (МЗ) на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация за периода 2024-2025 г.
Общият бюджет на Споразумението възлиза на 200 000 (двеста хиляди) щатски долара. Средствата са отпуснати от СЗО и са разпределени за сътрудничеството на Регионалния офис с България.
В проекта, съобразно националния контекст, са определени приоритетните области за сътрудничество, сред които универсално здравно покритие за всички; по-добре защитени хора при извънредни здравни ситуации; повече хора в добро здраве и благосъстояние; по-ефективна и ефикасна СЗО, предоставяща по-добра подкрепа на страните.
Планираните дейности със СЗО са функция от политиките на организацията в глобален и регионален план и приложението им на национално равнище е в съответствие с националните здравни приоритети на България.
Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от участието в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 12 март 2024 г. в Брюксел.
Министрите обмениха мнения относно прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост и направиха равносметка на икономическите и финансовите последствия от агресията на Русия срещу У крайна.
Участниците в заседанието приеха с квалифицирано мнозинство препоръката относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за 2022 г. и одобриха заключения относно бюджетните насоки за 2025 г.
Правителството се запозна с резултатите от Неформалния съвет на министрите на ЕС по транспорт
Правителството се запозна с резултатите от Неформален съвет на министрите от ЕС по транспорт, което се проведе в периода 3-4 април 2024 г. в Брюксел, Кралство Белгия. България бе представена от заместник-министъра на транспорта и съобщенията Анна Натова.
Съветът се състоя в рамките на три сесии. Основните теми бяха активна мобилност, железопътна свързаност и устойчивост на транспортната инфраструктура. Встъпителната дискусия бе посветена на целите за екологично чист транспорт, като държавите членки подчертаха важната роля на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ за декарбонизация и насърчаване ползването на екологично чисти видове транспорт.
По време на първата сесия министрите на транспорта на държавите членки на ЕС подписаха Европейската декларация за насърчаване на велосипедния транспорт. В рамките на проведения политически дебат всички присъстващи се обединиха около необходимостта от финансиране за подобряване на инфраструктурата за велосипеден транспорт, както и за обучението на най-уязвимите групи, с цел повишаване на пътната безопасност.
В следващата дискусия министрите на транспорта обсъдиха железопътната свързаност между европейските градове със съпътстващите технологични, логистични и политически предизвикателства за бъдещето. Основен акцент в изказванията беше необходимостта от подобряване на свързаността чрез развитие на трансграничните железопътни връзки със съседни държави, както и ползването на нощни влакове и екологично чистия железопътен транспорт.
Последната сесия беше посветена на темата „Укрепване на устойчивостта на европейските транспортни мрежи и предизвикателствата пред европейската политика за мобилност“ - съвместна дискусия на Неформален съвет, формат „Транспорт“, и форумът „Дни на свързана Европа“, организиран от Европейската комисия.
В рамките на неформалното заседание бяха подписани Заключения на министрите на държавите от Дунавския регион относно ефективната рехабилитация и поддръжка на водната инфраструктура на река Дунав и нейните плавателни притоци.
Одобрен е отчет за 2022 г. за изпълнението на Плана за действие за държавните концесии
Правителството одобри Годишния отчет за 2022 г. за изпълнението на Плана за действие за държавните концесии за периода 2021-2027 г. Приетото решение е в изпълнение на изискването на чл. 37, т. 3 от Закона за концесиите във връзка с функциите на Министерския съвет за определяне на държавната политика за концесиите.
Документът съдържа отчетна информация относно изпълнението на планираните от Министерството на транспорта и съобщенията проекти за възлагане на държавни концесии на 8 обекта от транспортната инфраструктура, както и за резултатите от осъществения текущ мониторинг и контрол през 2022 г. на сключените и действащи 19 концесионни договори за държавни концесии.
Одобрена е позицията на България за предстоящото редовно заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри позицията на Република България за предстоящото редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 29 април 2024 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.
Председателството и Европейската комисия ще представят на Съвета информация за последващите действия относно бързите и структурни отговори на настоящата кризисна ситуация в селскостопанския сектор и последващите действия във връзка с пътните карти. Република България счита, че следва да се оценят адекватно резултатите от действието на предприетите мерки за намаляване на административната тежест и едва след това, ако е нужно, да се преоценят или подобрят краткосрочните и дългосрочни мерки. Приветстваме създаването на обсерватория за проследяване на производствените разходи, маржовете и търговските практики във веригата за доставка на селскостопански храни, като важен и силен инструмент за подобряване на прозрачността на пазара и позицията на фермерите във веригите на доставки.
Комисията ще представи актуална информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство, след което министрите ще проведат обмен на мнения. Смятаме, че е необходимо е да се намери баланс, за да се гарантира адекватна защита на чувствителните продукти на ЕС, които имат значителна икономическа и социална стойност за различните държави членки. Подходът на ЕС за предоставяне на ограничено количество внос с по-ниски или нулеви мита чрез тарифни квоти е най-добрият подход по отношение на защитата на специфични уязвими сектори на хранително-вкусовата промишленост в ЕС. В краткосрочен план следва да се предвиди въвеждане на прагове за внос за всяка селскостопанска стока, подлежаща на либерализация на търговията, въз основа на средни стойности на вноса за предходни периоди.
След това Европейската комисия ще представи информация във връзка с първите годишни доклади за изпълнение на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика. Процесът на адаптиране на Стратегическия план към динамичните условия, в които се прилага, и към очакванията на земеделските стопани изисква продължаване на усилията за опростяване на изискванията към земеделските стопани и на процеса на изменението на Стратегическите планове.
Одобрен е проект на Меморандум за сътрудничество в областта на технологичните иновации
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за сътрудничество в областта на технологичните иновации между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Министерството на цифровото развитие и транспорта на Република Азербайджан.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Азербайджан чрез общи инициативи на двете институции.
В Меморандума се предвижда двете структури да бъдат партньори с цел да повишат капацитета и конкурентоспособността на Република България и Република Азербайджан чрез сътрудничество, по-конкретно в областта на иновациите и технологиите с висока добавена стойност, включително нововъзникващите технологии, микроелектрониката, космическите политики и технологии, цифровото здравеопазване, биотехнологиите, хранителните технологии, обмена на IТ специалисти и да развият и укрепват икономическото и търговско сътрудничество между страните.
Българската и азербайджанската страна ще си сътрудничат да насърчават, както и да координират програми в подкрепа на дейностите на съответните сектори за засилване на взаимното сътрудничество в областта на технологичните иновации за осигуряване на цифров и зелен преход, нововъзникващите технологии, микроелектрониката и космическите политики и технологии, цифровото здравеопазване, биотехнологиите, хранителните технологии, обмена на IT специалисти и свързаните с тях научноизследователски и образователни инициативи.
Аграрният университет в Пловдив с Институт за иновационни технологии за растително и почвено здраве
Институт за иновационни технологии за растително и почвено здраве (Institute of Innovation Technologies in Plant and Soil Health) ще бъде открит в структурата на Аграрния университет - Пловдив, реши правителството.
Целта му е да предлага иновативни решения и технологии, свързани с безопасността и устойчивостта на агро-хранителните системи за производството и тяхната адаптация към климатичните промени, продоволствената сигурност, дигиталната трансформация и развитието на кръговата биоикономика. Основното звено на Института ще осъществява теоретични, експериментални и приложни изследвания в рамките на научноизследователска платформа за системни иновации и технологии в областта на растителното и почвеното здраве.
Ще се извършва и научноизследователска, консултантска и популяризаторска дейност в съответствие с три подобласти на приоритетната тематична област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ от Научно-иновационната стратегия за интелигентна специализация (2021 -2027) на България.
Институтът за иновационни технологии за растително и почвено здраве ще обединява работата на изследователски групи в четири направления: ,,Растително и почвено здраве и безопасност за земеделската продукция“, ,,Продоволствена сигурност и устойчиви агро-хранителни системи“, ,,Иновации и дигитална трансформация на агро-хранителния сектор“, „Агро-хранителни системи и кръгова биоикономика“.
Приети са изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление
Със свое постановление правителството прие изменение и допълнение на няколко нормативни актове на Министерския съвет за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Актуализирането на подзаконовата нормативна уредба е следствие на направените през 2022 г. изменения и допълнения в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, свързани с актуализиране на разпоредбите му за програмния период 2021-2027 година.
Актуализирани са разпоредби на ПМС № 70 от 2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и за създаване на Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз; на ПМС № 15 от 30.01.2023 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Системата за управление на националните инвестиции и на Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с ПМС № 243 от 2016 година.
Приемането на измененията и допълненията в посочените подзаконови нормативни актове е предпоставка за ускорено изпълнение на програмите за периода 2021-2027 г., както и да се повиши ефективността и ефикасността при предоставяне и използване на безвъзмездната финансова помощ от фондовете на Европейския съюз.
Промени в регламента за определяне на броя на приема на студенти и докторанти в нови направления
Експертна комисия в Министерството на труда и социалната политика ще определя занапред броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации, за които не може да се формира разпределителен коефициент според досегашната методика. До сега тя изискваше да има реализиран прием през 2019/2020 година, който обаче в някои висши училища не е осъществен, защото имат професионални направления, които са акредитирани по-късно.
За това с промяна в Постановление № 64/2016 г., се регламентира, че за такива държавни висши училища броят на приетите студенти и докторанти по съответното професионално направление през 2019-2020 година е равен на определения максимално допустим брой на приеманите за обучение студенти и докторанти от експертната комисия към Министерството на труда и социалната политика. Това става въз основа на оценка на потребностите на пазара на труда.
За учебната 2024-2025 година промяната ще засегне четири висши училища - Тракийския университет - Стара Загора с професионално направление Комуникационна и компютърна техника“, Русенския университет „Ангел Кънчев“ с професионално направление „Национална сигурност“, Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас с професионално направление „Обществено здраве“ и Националната спортна академия „Васил Левски“ с професионално направление „Здравни грижи“.
Комисията в МТСП е дала още 26 положителни оценки за професионални направления и специалности от регулираните професии, които съгласно графика на Националната агенция за оценяване и акредитация очакват да получат акредитация. Когато това се случи тези направления и специалности също ще се сблъскат с липсата на приети студенти през учебната 2019-2020 г. и невъзможността да бъде формиран коефициент за съответните висши училища.
Приети са промени в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП).
С постановлението се постига съответствие на разпоредбите на ППЗМИП с изменените и допълнени разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в Държавен вестник, бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 09.10.2023 г. Това ще позволи да бъдат прилагани в пълен обем, предвидените в закона мерки за превенция използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С приемането на измененията и допълненията в ППЗМИП, в изпълнение на Плана за действие за България, приет от FАTF, се осигурява постигане на по-пълно техническо съответствие с Препоръка 35 на FATF, свързана с осигуряването на ефективен, пропорционален и възпиращ наказателноправен, гражданскоправен и административноправен санкционен режим за нарушенията на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Назначени са шестима нови областни управители
Правителството прие решение, с което се освобождават настоящите областни управители на областите Ловеч, Русе, Силистра, Сливен, София и Софийска област.
За областен управител на област Сливен е назначен Чавдар Божурски. Той е магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2021 г. е заемал същата ръководна длъжност. От август миналата година до момента е бил заместник областен управител на област Сливен. Преди това Божурски е заемал ръководна длъжност в Областна дирекция „Полиция“ – Сливен.
Илиян Великов е назначен за областен управител на област Силистра. Великов е завършил Висше техническо училище „Ангел Кънчев“ в Русе. Два пъти е заемал длъжността заместник областен управител на област Силистра. Преди това е заемал ръководни длъжности в ОДМВР-Силистра.
За областен управител на Русе е назначен Драгомир Драганов. Той е магистър по икономика. Бил е народен представител в 48-ото и 49-ото Народно събрание. Бил е кмет на община Две могили от 2007 г. до 2011 г. и зам.-кмет на община Бяла.
За областен управител на област София-град е назначен Стефан Арсов. Той има магистърска степен по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен юрист с опит както в частния сектор, така и в общинската администрация на Столична община. До момента той заема поста „заместник-областен управител“ на област София-град.
Силвия Арнаутска е назначена за областен управител на Софийска област. Тя е завършила магистратура „Предучилищна и начална училищна педагогика“ и „Образователен мениджмънт – Управление на образованието“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Арнаутска е дългогодишен преподавател, а през последните близо седем години е експерт по „образование и здравеопазване“ в община Ихтиман.
Дора Ангелова е назначена за областен управител на област Ловеч. Тя е завършила „Право“ и „Икономика“ в УНСС. Дългогодишен служител е на Областната администрация в Ловеч, като до този момент е заемала длъжността „Главен юрисконсулт“. Има опит и в социалната сфера като „Старши юрисконсулт“ в Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ в града.