За мен е важно дали има резултат от тези действия. Не споделям мнението, че споразумението е безсмислено. Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването "Денят започва" по БНТ.
Има две ключови неща, които протестиращите поискаха. Държавата няма да ограничава въглищни мощности на непазарен принцип. И ще подкрепи критичната инфраструктура, ТЕЦ-овете, които са нужни да функционира енергийната система на България. Тези неща се опитват да бъдат нарушени от управляващите, отбеляза Димитров.
По думите му, ако правителството впише години и мощности в споразумението, значи го нарушава. И добави, че ако се приеме тази пътна карта протестите ще се радикализират.
"В Териториалните планове, изпратени до Брюксел, се потвърждават тези числа. Не е до парите, които ще бъдат отпуснати. Хората не искат да има ограничения. В Териториалните планове пише, че до 2030 г. от действащи 4300 мегавата въглища остават 1600 мегавата – какво става с другите", каза още президентът на КНСБ.
Председателят на АИКБ Васил Велев напомни, че заради въглеродните квоти въглищните централи са извън пазара, тъй като цената на този ток се управлява с количествата позволени емисии, които се отпускат от Брюксел.
Няма как до 2038 година всичко да работи и тогава изведнъж се спират, а се включват още два ядрени блока и ПАВЕЦ за балансиране. Съгласни сме, че не трябва да има административно ограничаване, освен ако не се нарушават екологични норми. Но ако нямаме заместващи мощности (не ВЕИ), тогава не можем да спрем въглищата, коментира още Велев.