Парламентът прие на второ четене промени в Закона за биологичното разнообразие, свързани с управлението на Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. С измененията министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000”, регламентирани са и неговите правомощия.
Орган за управление на регионално ниво на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на съответна регионална инспекция по околната среда и водите, е директорът на регионалната инспекция. За защитените зони на териториите на националните паркове орган за управление е директорът на съответния национален парк, а за защитените зони и частите от защитени зони, попадащи в морските пространства на България - директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Въвежда се задължението за защитените зони да бъдат определени специфични и подробни цели на опазване и да се бъдат разработени териториални планове за управление. Разширява се съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие, в който се включват представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации.
Министърът на околната среда и водите разработва Национална рамка за приоритетни действия за „Натура 2000”, в която се определят мерки за поддържане или възстановяване на типове природни местообитания и видове, включително птици в защитените зони, прие парламентът. Рамката ще се приема от Министерския съвет, а срокът на действието ѝ е шест години с възможност за преразглеждане и актуализиране при необходимост на всеки две години.
Депутатите оттеглиха неподкрепените си предложения по законопроекта, внесен от служебното правителство. Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) обясни, че този законопроект е условие за отключване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, и са оттеглили предложенията си, за да не бавят процеса.
Иван Белчев от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) посочи, че част от редките и защитени видове в Европейския съюз като бобъра, лалугера, горския сънливец са защитени с директивата за хабитатите още 1992 г. и за тях страните членки са длъжни да обявяват защитени зони. Те се срещат и у нас, но законопроектът отказва да ги защити, като не ги включва в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, отбеляза той. Подкрепям защитата на застрашените видове и това ще направим с колегите ми от ПП-ДБ чрез законодателна инициатива в най-кратък срок, добави той.
Виждам вълнението в зелената общност по отношение на това, че, виждате ли, лошите депутати не искат да защитят бобъра, само че във вашето предложение не е записан само бобърът, а и водното конче, и виолетовата пеперуда, и горският сънливец и лалугерът, коментира в отговор Младен Шишков, цитиран от БТА. Всеки допълнително вписан защитен вид създава условия за допълнителни ограничения на бизнеса, обясни той. Според Шишков трябва да се намери необходимият баланс, така че като защитят едно животно, да защитят и правата на хората.
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов увери, че Министерството е мобилизирано и ще предостави целия си експертен капацитет, за да могат тези предложения и идеи, които са били оттеглени, да бъдат интегрирани веднага, след като бъде приет този закон и да започне интензивна работа, за да може по най-добрия начин те да бъдат отразени. Уверен съм, че балансът между природа и бизнес може не само да бъде постигнат, но природното развитие да се превърне също в икономически актив на страната, допълни той.