Две нови специалности влизат в Списъка на защитените - „Подземно строителство“ и „Ядрена химия”. Общо 46 студенти ще се обучават за бакалавърска степен в редовна и задочна форма по новите специалности. За първата ще се приемат в Минно-геоложкия университет „Иван Рилски“ - София, а за втората - в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това става с приета от правителството промяна в Постановление № 64 за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности.
Сред мотивите за превръщането на специалността „Подземно строителство“ в защитена се посочва, че завършилите получават професионална квалификация „Инженер по подземно строителство“, като подобни специалисти стават все по-търсени от работодателите. Те могат да се реализират в управлението на проекти в областта на подземната инфраструктура, в минно-строителни и миннодобивни предприятия, в дружества и фирми, които извършват подземно градско, тунелно, транспортно и хидроенергийно строителство, строителство на метрополитени и подземни градски комуникационни съоръжения, както и други видове подземно и надземно строителство. Специалността е все по-важна с оглед на реакцията към зачестилите природни бедствия като наводнения, свлачища и срутища.
Специалността „Ядрена химия“ е уникална. Обучението по нея е ключово за подготовката и обезпечаването с кадри за сектора на ядрените технологии и ядрената енергетика, както и за националната сигурност. Солидната общохимична подготовка на студентите им позволява да работят и в сфери извън приложението на ядрената енергия и йонизиращите лъчения. Дипломираните специалисти са квалифицирани за изследователска, технологична, внедрителска, аналитична и производствена дейност. Над 80% от завършилите се реализират в областта на ядрената и радиохимия, радиоекология, нуклеарна медицина, контрол на опазването на околната среда, както и в научни институти.
Досега Списъкът на защитените специалности включваше 27 специалности, от които 13 са в областта на филологиите, две са в областта на природоматематическите науки, а останалите 12 са инженерни. „Защитени специалности“ са тези, към които няма достатъчен интерес, но има необходимост от висококвалифицирани специалисти.
С друга промяна в постановлението се дава право на министъра на образованието и науката да предлага за утвърждаване и по-голям от определения брой на приеманите за обучение студенти по специалност от регулираните професии „Медицина“. Тази възможност ще може да се реализира след съгласуване с министъра на здравеопазването и в рамките на получените заявки на висшите училища за броя на приеманите за обучение студенти. По този начин ще бъдат предприети стъпки в посока намаляване недостига на лекари в здравните заведения в страната. За приоритетните професионални направления и за защитените специалности след мотивирано предложение на отрасловия министър министърът на образованието и науката ще може да предложи по-голям брой студенти и докторанти от заявените от съответния университет след оценка на комисията в Министерството на труда и социалната политика за необходимостта от такива специалисти. По този начин при определянето на план-приема ще могат да бъдат отчетени отрасловите политики и стратегии съобразно провежданите анализи и прогнози за пазара на труда.
Ето какво още реши кабинетът на днешното си редовно заседание:
Правителството предлага проф. Рахамин Шекерджийски да бъде удостоен с орден „Стара планина“
Министерският съвет прие проект на Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Указ за награждаване на проф. Рахамин Шекерджийски с орден „Стара планина“ без лента - първа степен, без мечове, за изключително големите му заслуги за развитието на науката и практиката в областта на фармацията в Република България.
Предложението за награждаване има за цел да окаже висока чест, уважение и признателност към един от водещите български фармацевти в страната, специалист с богат опит, който е посветил живота си на развитието на българската фармация, както и на обучението на няколко поколения български фармацевти.
Проф. Рахамин Даниел Шекерджийски е български фармацевт технолог, професор в Медицинския университет в София, доктор на фармацевтичните науки, роден на 22 февруари 1934 г. в гр. Дупница.
Завършва фармация във Висшия медицински институт в София през 1956 г. и химия в Софийския университет през 1968 г. Целият му професионален път като преподавател и учен преминава във Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София (1969-2004). Основава и ръководи катедра по „Промишлена фармация“ (1986-2002).
Проф. Шекерджийски специализира в редица фармацевтични факултети и изследователски лаборатории (Гедеон Рихтер, Рьом фарма) в Будапеща, Братислава, Германия, Швеция и др. Има множество научни публикации в България и в чужбина.
Професор Шекерджийски дарява родната си къща в Дупница на общината с желанието да бъде обявена за Музей на фармацията в Дупница и да се използва за научни цели от ученици, учени и специалисти в областта на фармацията.
Проектът на решение е в съответствие с политиката на правителството за поощряване на изявените български граждани, които имат значим принос към обществото.
Резултатите от приемането на проекта на решение и връчването на орден са свързани с оказване на висока чест, уважение и признателност, както към проф. Шекерджийски, така и към цялата фармацевтична общност в Република България.
Бригаден генерал Васил Събински е предложен за освобождаване от военна служба
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Васил Събински - директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и от военна служба, считано от 28.08.2023 г. Освобождаването е по взаимно съгласие, на основание чл. 162, т.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Отменя се решението за определяне състава на Централната комисия по етика към МС
Правителството отмени РМС № 754 от 2014 г. за определяне състава на Централната комисия по етика към МС.
Отмяната на Решението, с което е определен съставът на Централната комисия по етика, е продиктувано от приетите в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) разпоредби, с които се отмени разпоредбата на чл. 107 от ЗЛПХМ. Централната комисия по етика функционираше като орган, който при сезиране даваше становища по деонтологични и етични въпроси в областта на клиничните изпитвания.
Отмяната на разпоредбата беше предвидена с отлагателен срок и влезе в сила 6 месеца след публикуване на съобщението по чл. 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 536/2014 за постигане на пълна функционалност на портала на ЕС и базата данни на ЕС за клинични изпитвания.
Разрешава се преминаването на кораб на Румъния през морските пространства на България
Министерският съвет прие Решение за разрешаване преминаване на кораб на Румъния през морските пространства на Република България и посещение на пристанище Бургас на 18.08.2023 г. на гранично полицейски катер с борден номер „МА13066“ на Гранична полиция на Румъния.
Същият се завръща от участие в съвместната операция „THEMIS 2023“, провеждана от ФРОНТЕКС във водите на Средиземно море. Правителството разреши влизане и пребиваване на научноизследователски кораб на Румъния в морските пространства на България. Министерският съвет прие Решение за разрешаване влизане и пребиваване на научноизследователски кораб МАРЕ НИГРУМ на Румъния в морските пространства на Република България в периода 1-20 септември 2023 г. за провеждане на съвместна международна научна експедиция в западната част от акваторията на Черно море.
Съвместната научна експедиция е част от проекта „Развитие на оптимална и отворена подкрепа на изследванията в Черно море“, финансиран от Европейската комисия по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и цели провеждане на научни изследвания в интерес на подобряването на екологичното състояние на Черно море. Правителството одобри над 3 милиона лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Бургас
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
От бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г. на Община Бургас ще се предоставят средства в размер до 3 390 564 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Нова улица от о.т.1 - о.т.2 - о.т.3 до о.т.4 за обслужване на УПИ П-3860, бивш масив 19, местност „Оникилика“, гр. Бургас“, част пътна: I-ви етап, част ВиК - улично отводняване и част ЕЛ - улично осветление.
Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Изграждане на предприятие за брониране и производство на военна техника“ в град Бургас, община Бургас, област Бургас на „Интернешънъл Арморд Груп БГ“ ЕООД.
Инвестицията по проекта е в размер на 20.821 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него първоначално ще бъдат разкрити 20 нови работни места.
С изграждането на техническа инфраструктура ще се създадат условия за реализиране и на бъдещи инвестиционни намерения, като по този начин ще се подкрепи развитието на бизнеса и разкриването на допълнителни работни места. Трасето на улицата съответства на предвижданията на ОУП на община Бургас и на Генерален план за организация на движението на град Бургас.
Новоизградената техническа инфраструктура ще обслужва и други ползватели: „Атлантик“ АД, „Термопласт“ АД, „Чикън Груп“ ООД, „Дени Лайтинг“ ЕООД, които извършват дейност в областта на търговията, производството и хранително-вкусовата промишленост, както и Затворническото общежитие от открит тип - ЗООТ „Житарово“, всички бъдещи инвеститори и всички съществуващи и потенциални физически/юридически лица при равни и недискриминационни условия.
Правителството одобри над 800 хиляди лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Асеновград
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Асеновград ще се предоставят средства в размер до 830 917 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Улица по общински път с ИД № 00702.506.148 в ПЗ „Север“ и връзка с ул. „Индустриална“ и Водопровод и канализация по общински път с ИД 00702.506.148 в ПЗ „Север“.
Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Завод за производство на ски“ в град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив на „Амер Спортс България“ ЕООД.
Инвестицията по проекта е в размер на 10.7 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат разкрити 125 нови работни места.
Общината предвижда проект, в който градският транспорт ще има достъп до промишлена зона „Север“. Това ще даде възможност на служителите на заводите в района да използват градския транспорт, ще спомогне и за намаляване на вредните емисии. Градският транспорт е от ключово значение за функционирането и развитието на промишлените зони.
Новоизградената довеждаща техническа инфраструктура ще обслужва и други ползватели, които досега са нямали изградена пътна и водопроводна мрежа. Това са имоти с номера: 00702.506.152 - урбанизирана територия; 00702.506.55 - урбанизирана територия, общинска собственост; 00702.506.57 - урбанизирана територия. Ползватели на инфраструктурата след нейното въвеждане в експлоатация ще бъдат следните дружества: „Амер Спортс България“ ЕООД, „Калцид“ АД, „Комексмаш - Васил Пиринков“ ЕООД, „Илиев Плат“ „Нови текстил“ ООД, „Виктория инвестмънт – ВИП“ ЕООД и всички други бъдещи ползватели.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 141 211 лв. по четири осъдителни решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 141 211 лв. обезщетения в изпълнение на четири решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 11.04.2023 г. - 13.06.2023 г.
Делата „А и други срещу България“, „Оссо срещу България“ и „Кукавица срещу България“ касаят нарушение на член 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот), свързано с производства за незабавно връщане на децата на жалбоподателите, съгласно Хагската конвенция относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Съдът приема, че жалбоподателите са претърпели непропорционална намеса в правото си на зачитане на семейния живот, тъй като властите не са разгледали делата по най-усърдния начин, изискван от член 8 от Конвенцията, процесът на вземане на решение и продължителността на производството по връщане като цяло не е отговарял на процесуалните изисквания, присъщи на член 8 от Конвенцията. Общо по жалбите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 45 000 евро и 22 700 евро за разходи и разноски.
Делото „Симонова срещу България“ касае разрушаването на незаконно издигната постройка, която жалбоподателката твърди, че е единственото жилище за нея и децата й. ЕСПЧ отбелязва, че основните принципи в ситуацията на разрушаване на сграда, която е нечие единствено жилище, са посочени в делото „Иванова и Черкезов срещу България“. ЕСПЧ подчертава, че лицата, които са изправени пред опасността да изгубят единственото си жилище в резултат на планирано събаряне, трябва да могат в рамките на съответното производство да получат разглеждане на пропорционалността на мярката в светлината на конкретните обстоятелства. В настоящия случай липсва такава преценка в заповедта за премахване на постройката в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Съдът присъжда на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро.
За ратификация се предлага Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация
Правителството ще предложи на Народното събрание да ратифицира Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, съставена в Париж на 27 януари 2021 г.
С приемането на Конвенцията се надгражда международния регулаторен режим на морското корабоплаване, в основата на който са Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби.
Ратифицирането на Конвенцията ще позволи на България да участва пълноценно в работата по създаване и утвърждаване на стандартите относно морските средства за навигационно осигуряване и свързаните с тях услуги, в това число и стандартите относно системите за управление на корабния трафик.
Правителството одобри удължаване на финансиран от България проект в Грузия чрез УНИЦЕФ
Правителството одобри проект на Споразумение за изменение на Споразумението от 2022 г. за предоставяне на доброволна целева вноска между Министерството на външните работи на Република България и Детския фонд на Обединените нации (УНИЦЕФ).
Споразумението за изпълнение на проект „Включване на най-уязвимите деца и подрастващи извън училище в достъпа до качествено образование в Грузия“, подписано на 19.07.2022 г. е на стойност 35 487 евро и е одобрен за финансиране с РМС № 352 от 2022 г.
Проектът ще бъде продължен до 30 май 2024 г., което ще позволи на УНИЦЕФ да завърши успешно всички предвидени дейности и да постигне поставените цели в Споразумението с българската страна.
За ратификация е предложено Споразумението за участие в указател, съдържащ данни за контакт с националните центрове за приемане на спешни повиквания
Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за участие в указател, съдържащ данни за контакт с националните центрове за приемане на спешни повиквания (PSAP-DIR). Документът между Министерството на вътрешните работи на Република България, представлявано от дирекция „Национална система 112“ - определеният център за приемане на спешни повиквания за Република България, и Европейския комуникационен офис, бе подписан в София на 7 април 2020 г. и в Копенхаген на 22 юли 2020 г.
Споразумението има за предмет ползването на услуга, предоставяна от Европейския комуникационен офис (ЕКО). Тази услуга се състои в изготвянето, поддържането в актуално състояние и предоставянето за ползване на указател с данните за контакт на националните центрове за приемане на спешни повиквания на държавите, членуващи в Европейската конференция на пощенските и телекомуникационни администрации.
Указателят е защитена интернет платформа и ползването му е безплатно за центровете за приемане на спешни повиквания. Включените в него данни за контакт между националните центрове са достъпни само за тези центрове.
Целта на Указателя е да предоставя оперативна помощ и да улеснява центровете за спешни повиквания в комуникацията помежду им при нужда, напр. при възникнала необходимост от трансгранична помощ за справяне със спешни случаи.
Одобрени са изменения в Спогодбата за международни автомобилни превози между България и Армения
Правителството одобри проект на Протокол за изменение на Спогодбата за международни автомобилни превози между България и Армения, с който се прецизират някои текстове в документа.
През 2019 г. България и Армения актуализираха своята Спогодба за международни автомобилни превози, която замени предишния документ, подписан през 1995 г. Измененията в Спогодбата ще допринесат за увеличаване на обемите на превозите и за задълбочаване на сътрудничеството между България и Армения в областта на автомобилните превози.
Бутилирана вода се предоставя за преодоляване на последиците от бедственото положение на част от територията на гр. Омуртаг и с. Великденче
Министерският съвет прие Решение за освобождаване с възстановяване и предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на областния управител на област Търговище. Целта е преодоляване на последиците от обявено бедствено положение на част от територията на гр. Омуртаг и с. Великденче, община Омуртаг.
Безвъзмездното предоставяне на количествата питейна вода ще способства за обезпечаване нуждите на населението на гр. Омуртаг и с. Великденче и за преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение на тяхната територия.
България ще се присъедини към усилията на страните от Г-7 за оказване на дългосрочна подкрепа на Украйна в областта на сигурността
Министерският съвет прие Решение, с което одобри присъединяването на България към усилията на страните от Г-7 за оказване на дългосрочна подкрепа на Украйна в областта на сигурността, заявени в съвместна декларация, и възложи на Министерство на външните работи да уведоми за решението на българската страна по съответния ред.
Съвместната декларация в подкрепа на Украйна беше разпространена на 12 юли 2023 г. по време на Срещата на върха на НАТО във Вилнюс от името на страните от Г-7 - Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и Съединените американски щати, както и от председателите на Европейския съвет и Европейската комисия. Впоследствие към нея се присъединиха и Белгия, Чешката република, Гърция, Дания, Финландия, Исландия, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, като списъкът продължава да се разширява.
Република България оказва политическа и практическа подкрепа на Украйна, която с противопоставянето си на руската агресия допринася пряко и за защитата на свободата, сигурността и суверенитета на всички европейски страни-членки. В унисон с тази последователна политика, България ще се присъедини към Съвместната декларация на страните от Г-7 в подкрепа на Украйна.