Предстоящите промени в НК, които ще инкриминират и насилие, извършено в условията на връзка между двама души, както е записано, са стъпка в правилната посока. Някои формулировки и положения обаче дават повод да се каже, че нещата не са доизмислени и доизпипани и се действа под натиска на общественото мнение. Има усещане за пиар ход, който е под натиска на общественото мнение. Това коментира пред БНР доц. Иво Инджов - преподавател по политически комуникации във Великотърновския университет.
Той напомни мнение на известни адвокати, които сигнализираха за това, че не е необходимо да се бърза чак толкова много, че с тази материя трябва да се работи по-професионално и чак тогава да се възприемат промените, свързани с увеличаването на средна телесна повреда. По думите му и там има вратичка - "уж се увеличава наказанието, пък на практика извършителят може да се измъкне и с по-ниско наказание".
Според него глобите трябва да се увеличат, но:
"Като че ли никой не говори за превантивната работа на полицията и други институции, които са длъжни да реагират при всеки случай на домашно насилие. Не става само с промените в законите. Законите може да са прекрасни, но когато няма воля да се прилагат и няма капацитет, те остават само едни красиви пожелателни текстове, преди написани на хартия, а сега вече има и онлайн. Подходът трябва да е комплексен. Твърде рано е да се каже дали сегашната тройна коалиция започва да си пише добре домашното. Демонстрира се желание, но като че ли оставаме с един скепсис заради бързането - защо точно сега става, след като има толкова много жертви, защо не е направено преди 2-3 месеца".
Добре е, че гражданите излизат на улицата, изказа мнението си доц. Иво Инджов в интервю за предаването "Преди всички". По думите му гражданският натиск е едно положително явление, но той не може да бъде постоянен - той е на периоди и се изсипва на улицата, когато има афект. За да има успех гражданският натиск, посланията на протеста трябва да бъдат артикулирани в работата на политиците в едни смислени закони и в политическа воля, която да налага спазването на тези закони, обясни той.
За страховете за Истанбулската конвенция доц. Инджов коментира:
"Видяхме колко ирационални се оказаха тези страхове сред голяма част от българското общество и важни политически сили и фигури. Ако беше приета ИК тогава и дебатът не беше отклонен към несъществуващото в нея изискване за легализиране на третия пол и хомосексуалните бракове, ако беше направено това, сега може би България щеше да има по-добра институционална готовност и взаимодействие между институциите за противодействие на случаите на домашно насилие и насилието над жени. Дори да не бъде приета и в бъдеще ИК, политиците са длъжници пред обществото".
Когато безпринципно се подхожда от страна на президентската институция, какъвто е примерът с "Росенец", се създава усещане за институционална война, каза още доц. Иво Инджов. Според него в случая е слаба позицията на президента. Действията на правителството в това отношение трябва да бъдат подкрепени, смята той.
Ако се задържи на власт тази тройна коалиця, напрежението с президента ще нараства, категоричен е доц. Инджов.
"Действията на новата тройна коалиция дават достатъчно поводи на президента да аргументира критиките си и те да звучат справедливо. Има много пропуски в работата на правителството, въпреки постигнатите успехи, които ще легитимират критиките на президента".
Според него най-големият успех на управляващото мнозинство е приемане на механизъм за разследване на главния прокурор.
Той изказа мнение още, че прекалено много време е дадено на сегашния ВСС - казва се, че той ще стои до приемането на промени в Конституцията. Това създава усещане за слабост в действията на управляващото мнозинство, посочи доц. Инджов.