Депутатите започнаха работа днес с повече от десет минути закъснение. Председателят на парламента Росен Желязков обясни, че това е заради разместване в програмата.
В дневния ред е включено изслушване на министъра на финансите Асен Василев и на председателя на ДАНС Пламен Тончев относно приетите миналата седмица законови промени, с които се прекратява концесията на пристанище „Росенец“.
Изборът на подуправител – ръководител на управление „Банково“ и подуправител – ръководител на управление „Емисионно“ на Българската народна банка (БНБ) е първа точка за днес, решиха депутатите след процедурни спорове.
За първата позиция кандидат е Петър Чобанов от ДПС, а за втората – Андрей Гюров от „Продължаваме промяната - Демократична България“.
Първоначално по-рано днес народните представители решиха второто четене на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националнзата здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г. да бъдат първа и втора точка за днес. Предложението беше направено от Георги Свиленски от „БСП за България“ и подкрепено от пленарната зала.
След това обаче Йордан Цонев от ДПС поиска изборът на подуправители на БНБ да бъде първа точка за днес. Това доведе до процедурни спорове в залата и Росен Желязков прекъсна заседанието и свика председателски съвет.
След дадената почивка Йордан Цонев отново поиска изборът на подуправители на БНБ да е първа точка в дневния ред, което получи подкрепа от мнозинството депутати в пленарна зала. Последваха различни предложения за промени в седмичната програма от парламентарните групи на „Възраждане“, на „БСП за България“ и на „Има такъв народ“ (ИТН), но те бяха отхвърлени.
Народните представители удължиха работното си време до приключване на изслушването на Асен Василев и Пламен Тончев.
"Защо 3 март е проблемна дата в българската история", попита депутатът от „Има такъв народ“ (ИТН) Ивайло Вълчев в декларация от парламентарната трибуна. Не пипайте историята, защото тя не е бюджет, който може да се нагласи според конюнктурата, призова той.
На 23 юли т.г. от "Продължаваме промяната-Демократична България" представиха предложенията си за промени в Конституцията. Една от идеите е 24 май да стане национален празник и да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата.
Ивайло Вълчев започна декларацията си с разказ за опълченеца Петко Милев, погребан в двора на стара църква в село Добри дял на 20 км от Велико Търново. Петко Милев е получил привилегията да бъде погребан в двора на църквата, защото три пъти е бил хаджия, посочи той. Ходил три пъти до Божи гроб, защото е искал да намери успокоение за вина, която е смятал, че има към един своя боен другар, отбеляза депутатът.
„Бих искал и мен да ме погледне някой в очите и да ми обясни защо 3 март е проблемна дата в българската история. Аз с цялата си морска, дунавска, търновска, балканска, тракийска, одринска кръв, с цялата си българска и славянска душа и с целия си евроатлантически разум не мога да разбера къде е проблемът в 3 март“, каза Ивайло Вълчев.
Можете да променяте празниците, достатъчно много сте, но не можете да промените историята, коментира той. По думите му хубавото и страшното на историята е, че тя вече се е случила и никога политиката не е успявала да победи историята. И други преди вас са се опитвали да зачеркват дати от календара и да вадят думи от песни, за да не се обиди някой, в крайна сметка не са успявали, отбеляза Ивайло Вълчев.
"Вижте колко е странно - едни искат да забравят заедно с кого сме воювали, други искат да забравят против кого сме воювали, да не вземе да се обиди някой, накрая ще искате да забравим и че въобще сме воювали за страната си. Но дори в онази песен, която всички пеем на 24 май се казва, че мечът е бил преди словото", коментира депутатът от ИТН.
С това, което правите, създавате дефицит в българската памет и в българското национално себеусещане, дефицит, който вие не знаете как, но, слава Богу, българите знаят и винаги са знаели как да възстановят, каза още Ивайло Вълчев.
"Без 3 март нямаше да има България, нямаше да има български народ, който да празнува 24 май, заяви председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Костадин Костадинов в декларация от трибуната на Народното събрание относно идеята 24 май да стане национален празник на България вместо 3 март.
Той посочи, че в началото на 1878 г., след като вече е подписан Санстефанският мирен договор на 3 март, руските войски започват да се изтеглят от Източна Тракия и след тях вървят кервани с бежанци, следвани от башибозук. Костадинов разказа, че прарадядо му е едно от децата, които успяват да се спасят от клането в странджанското село Крушево, близо до границата с България. По думите му очевидно спасяването им е било изключително случайно, защото те се лутат в гъстата странджанска гора няколко дни и след това са намерени, почти умрели от глад и жажда в гората, вече от другата страна на границата.
Само три деца оцеляват, едно от тези деца, на осем години тогава, което загубва целия си род, е моят прапрадядо, който се е казвал по същият начин, както се казвам и аз – Костадин Тодоров Костадинов, посочи лидерът на „Възраждане“. Аз и още милиони българи сме на този свят и сме тук, сега и имаме българска държава, и имаме парламент поради една много проста причина – защото имаше 3 март, заяви той.
Трети март е не просто национален празник на България, той е символът на българската свобода, той е денят на свободата, каза Костадинов. „Да, при нас свободата и независимостта се различават и някои умели, политически, нечистоплътни спекуланти си позволяват да използват този факт и да пипат с мазни, мръсни пръсти българската история и да се гаврят с нея. Само че истината е една и тя е много проста – независимо какъв е бил статутът на българската държава след 3 март 1878 г., тя е факт, в нея не е имало турски войски и българите, когато са били подгонени и са бягали от турските кланета, е имало къде да отидат, имали са свой национален дом“, коментира той.
От "БСП за България" обявиха, че министърът на отбраната е излязъл в платен годишен отпуск и с писмо известил Народното събрание, че осем дни не е на работа. От левицата определиха това като наглост.…Наглост, безочие и отношение към българските граждани, към народните представители.каза Свиленски.
Още един депутат положи клетва - това е Васил Тодев от "Демократична България", който зае мястото на Ивайло Шотев от "Продължаваме промяната".
Шотев подаде оставка преди седмица, за да стане заместник-министър на икономиката. Това е първият депутатски мандат на избраният от Пазарджик Васил Тодев.
Информация от българските служби по повод изказване на руския депутат Пьотр Толстой поискаха в своя декларация от парламентарната група (ПГ) „Продължаваме промяната – Демократична България“. Тя бе прочетена от парламентарната трибуна от депутата Ивайло Митковски.
В края на отминалата седмица станахме свидетели на проява на недопустима безпардонност, градираща до наглост, от страна на действащия руски депутат Пьотр Толстой по отношение на нашата държава, посочи Митковски. Според него действащият заместник-председател на руската Дума си е позволил публично да обяви българското Черноморие за руска територия, а сънародниците си у нас за своеобразни "спящи клетки" за създаване на организирани безредици, граничещи с гражданска война. Твърденията на Толстой бяха окачествени като поредна хибридна атака от страна на Русия, формулирана от депутат, който не за първи път третира страната ни като васална територия на Путиновия режим, каза Ивайло Митковски.
Ние от ПГ на ПП-ДБ обаче сме категорични, че държавните институции в България, които са призвани да бъдат гаранти на националния суверенитет и на националната сигурност, са длъжни да проявят твърдост и да заявят категорична позиция, когато някой с лекота посяга на независимостта ни, заяви Митковски. Той каза, че настояват посланикът на Русия Елеонора Митрофанова да бъде извикана от МВнР и да даде официален отговор пред българската държава дали изразената от Толстой позиция е официална държавна позиция на руското правителство по отношение на България.
От ПП-ДБ искат ДАНС и специализираните служби в България да отидат в Народното събрание и да дадат категоричен отговор има ли основание руската диаспора по българското Черноморие да бъде възприемана като заплаха за гражданския мир в страната ни и ако има индикации за подобни очаквания, да бъдат предприети мерки за контрол с цел гарантиране сигурността на българските граждани.
Депутатът коментира, че от ПП-ДБ са категорични, че България не може и не бива на никаква цена да бъде превръщана в мишена на нездрави политически щения и външни интереси. Митковски припомни, че България е пълноправен член на ЕС и НАТО, но отбеляза, че като граждани на самостоятелна и демократична държава, за всички нас над всичко са съхраняването на националния суверенитет и сигурността на българските граждани.
Депутатите избраха Андрей Гюров и Петър Чобанов за подуправители на Българската народна банка. Те бяха номинирани от преизбрания за неин гуверньор Димитър Радев, който определи и двамата като достойни за позициите. „Против” гласуваха „Възраждане” и ИТН, а БСП се въздържа.
Преди два дни Гюров и Чобанов бяха изслушани на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, като пред колегите си двамата народни представители изведоха влизането в еврозоната и прехода към нова валута, включително – в дигитална среда, като свой стратегически приоритет.
Беше поет ангажимент и че българските евромонети ще са готови до началото на 2025-а година, а очакванията към момента са да се запази дизайнът, познат ни от стотинките – с мадарския конник, свети Паисий Хилендарски, свети Иван Рилски и дори – надписът "стотинка".
Двама нови депутати ще положат клетва в следващите пленарни заседания. Те ще седнат на банките вместо избраните за подуправители на БНБ Андрей Гюров и Петър Чобанов.
Очаквайте подробности!