Парламентът прие на второ четене промени в Закона за особените залози, свързани със създаването, поддържането и развитието на електронен Централен регистър на особените залози към Агенцията по вписванията.
С измененията се продължава започналата през 2016 г. регистрова реформа в областта на особените залози. Промените предвиждат изграждането на персонална електронна партида на залогодателя и осигуряването на регистриран достъп до делата и съдържащите се електронни образи на документи. Обезпечава се възможността за подписване на заявленията и другите документи в електронна форма.
Измененията задължават съда, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да нямат право да изискват доказването на обстоятелства и представянето на актове, които са обявени в Централния регистър на особените залози. Въведена е също и възможността при подаване на заявление заявителят да може да се ползва от представените вече в предишно производство пред регистъра документи.
До 30 юни 2023 г. Централният регистър на особените залози към министъра на правосъдието предоставя безвъзмездно на Агенцията по вписванията в електронна форма пълните данни за вписаните в текстови формат обстоятелства, както и електронните образи на документите, въз основа на които са извършени вписванията, записаха депутатите.
При подаване на заявление след 1 юли 2023 г. за вписване, заличаване или обявяване в Централния регистър на особените залози длъжностното лице по вписванията служебно открива персонална електронна партида на залогодателя, като извлича вписаните данни и електронни образци на документи.
Депутатите се върнаха към разпоредби от промените в Закона за българските лични документи, които вчера са били докладвани, но при справка в експресната стенограма се е оказало, че не са били гласувани. Днес тези текстове бяха подложени на гласуване и приети. В отговор на възраженията на БСП председателят на Народното събрание Росен Желязков обясни, че без тези негласувани текстове, законопроектът не може да се счита за приет, респективно не може да бъде изпратен за обнародване в "Държавен вестник", предаде БТА.