С камбанен звън в столичните храмове отбелязваме 145 години от Освобождението на София от османско владичество.
В статия от декември 1927-а година във вестник „Отечество“ са описани по неподражаем начин събитията от онези героични и преломни за нашата история дни.
„4 януари бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе: в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите си по Софийското поле. На следващия ден с тържествен марш при развяни бойни знамена и при гърма на барабани и музики братята освободители влезли в София. Велик момент! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и неволи да срещне православна християнска войска, невиждана от времената на Иван Шишман.“.
Това са първите, но и сред най-важните стъпки по пътя на развитието на София като свободна европейска столица. Днес се прекланяме пред подвига на героите, дали живота си за неприкосновеността на нашия град.
Честит празник, скъпи съграждани! Нека пазим и почитаме свободата си!