Парламентарната комисия по външна политика одобри две проекторешения за обявяването на Гладомора в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. В комисията приеха и консолидиран текст, обединяващ двете подобни проекторешения.
В текста, внесен от ГЕРБ-СДС, се казва, че с това решение, България ще се нареди сред страните, които категорично осъждат ужасяващите престъпления на съветския комунизъм.
Зловещите парелели на войната на Путин срещу Украйна със събитията от 1932-1933 г. станаха причина темата за Гладомора и неговото осъждане като акт на геноцид срещу украинския народ да бъде повдигната в редица национални парламенти, се посочва в мотивите на текста внесен от „Демократична България“. В него се припомня, че наскоро резолюции за осъждане на Гладомора бяха приети в Румъния, Ирландия и Молдова и Германия.
„Днес, повече от всякога, ние трябва решително да се обявим в подкрепа на възстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Гладомора.
Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде силен знак на солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа“, се казва още в мотивите на проекторешението на „Демократична България“.
В консолидирания текст се предлага всяка последна събота на ноември да бъде обявена за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна. Във връзка с това има и позитивно становище от Министерството на външните работи, каза председателят на парламентарната комисия Екатерина Захариева.
Големият глад през 1932-1933 година - Гладомор, обхваща основните зърнени райони на бившия СССР - Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От глад през този период са загинали 7-8 милиона души, от които 3,5 милиона в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2-2,5 милиона в Русия.
Икономически необоснованата насилствена колективизация в СССР през 1929-1930 година води до рязък спад на селскостопанското производство, включително на хляб. Планът на хлебозаводите е увеличен и през 1930 г. от Украйна са изнесени 7,7 милиона тона зърно, използвано главно за покриване на експортните ангажименти на страната. През 1931 г. републиката трябва отново да даде планираните 7,7 милиона тона в момент, когато реколтата била намаляла до 5 милиона тона. Вследствие на некомпетентната политика в селското стопанство и интензивния износ на зърно през 1931 година, ситуацията с прехраната става критична.
На 27 ноември 1932 г. на съвместно заседание на Политбюро и ЦК на Комунистическата партия на СССР Йосиф Сталин обяснява трудностите в хлебопроизводството "с проникване в колхозите и совхозите на антисъветски елементи, организирали саботаж". Вестник "Правда" от 4 и 8 декември 1932 г. призовава към решителна борба с кулаците, особено в Украйна. По данни на украински историци жертвите на глада в Украйна са 7 милиона и 200 хиляди. Гладът е ликвидиран едва в началото на 1934 г. На 28 ноември 2006 г. в Украйна е приет закон, признаващ големия глад през 1932-1933 година за геноцид. Всяка година на 26 ноември в Украйна се провеждат възпоменателни прояви в памет на 3,5 милиона жертви на Гладомора.