Със 148 гласа “за” и 23 “против” парламентът прие на първо четене законопроекта на “Демократична България”, който дава възможност на държавата да постави под оперативен контрол нефтената рафинерия в Бургас. Законопроектът, внесен от депутата Ивайло Мирчев и група народни представители от ДБ получи подкрепата на всички парламентарни групи, против гласуваха единствено депутатите от “Възраждане”. Това съобщиха от пресцентъра на "Демократична България".
Получилият популярност като “Законът Лукойл” документ всъщност е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. И той дава възможност на държавата да се намеси в защита на националните интереси спрямо критична енергийна инфраструктура, независимо чия собственост е компанията. По думите на депутата от ДБ Мартин Димитров той касае целия нефтен сектор и е добре държавата да има на разположение такъв инструмент, за да го използва, ако се наложи. Ивайло Мирчев уточни, че останалите сектори в енергетиката са регулирани или няма логика да бъдат изобщо адресирани.
Според законопроекта, при наличие на заплаха за националната сигурност, злоупотреба с монополно положение или наложени ограничителни мерки от ЕС, ООН и пр., държавата ще има възможност да поеме оперативното управление на дружеството. Поемането на контрола да става чрез назначаване на особен представител от държавата.
От поставянето на рафинерията под оперативен контрол ще има 3 ключови ползи: ще се намалят цените на горивата по бензиностанциите, а от там и на хранителните продукти; ще бъде принудена „Лукойл“ да плаща в пълен обем дължимите данъци в хазната, което не се е случвало от 2007 г.; след като и пристанищният терминал “Росенец” се върне под държавен контрол, държавата най-сетне ще знае какви количества петрол влизат в страната.
Депутатът от ДБ Надежда Йорданова обясни от парламентарната трибуна, че особеният търговски управител е позната фигура в българското законодателство и е приложим в газоснабдяването, топлоснабдяването и електроснабдяването. И отхвърли обвиненията на “Възраждане”, че законът налага скрита форма на национализация, защото държавният контрол е ограничен, въвежда се само за 6 месеца и може да бъде продължен единствено за още 6, и мярката подлежи на съдебен контрол. “ЕС е пространство на свобода, сигурност и правосъдие. По-добро от свободния пазар и конкуренцията няма, но при война, когато са застрашени животът на хората и общественият интерес, конкуренцията може да бъде ограничена. Ние защитаваме правата на хората и обществения интерес”, каза Йорданова.
Депутатите от ГЕРБ благодариха за изказаните предложения от други групи и декларираха готовност да включат подобренията за второ четене.