"Основание за съществуването на парламента има. Очевидно няма съдържание това съществуване."
Това мнение изрази пред БНР политологът и преподавател в Нов български университет Христо Панчугов.
Политическите формации изглежда толкова са се изчерпали откъм съдържателната част на правене на политика, че са се заели със символната битка, смята той.
"Битката не е за председател. Битката е отново за позициониране по отношение на следващите избори. Вече не водим разговор за това какви са кризите, пред които е изправена България. Разговорът вече е за това кой кого ще подкрепи. Очевидно се влага символ във всяко гласуване, което е безсмислено."
Случващото се не помага на никого, с изключение на тези, които са се обявили срещу тази система като цяло – демокрацията, членството ни в ЕС и парламентаризма, отбеляза Панчугов. По думите му тези три групи в обществото "само получават потвърждение, че парламентарната институция е безсмислена".
Нито един от издигнатите до момента кандидати за председател на НС не получи достатъчно подкрепа. Колаж: БГНЕС
Христо Панчугов вижда два потенциални сценария. Единият е да се избере председател на НС и да се направи ясна заявка за управление, която не минава задължително през коалиция. Другият – избор на председател, но без намиране на допирни точки оттук нататък и "окопаване още по-дълбоко в окопите на собствената идентичност".
"Сценарият като че ли все повече чертае посока към следващи предсрочни избори, а не към опит за управление, колкото е кратък да бъде той."
На този етап Панчугов не разпознава опасност за преминаване към друга форма на управление – президентска република.
"Не смятам, че има истинска възможност в момента властта да се окаже единствено и само в ръцете на Румен Радев, най-вече защото българското общество няма да го позволи. Това, което наблюдаваме, е криза на представителството. Не е криза на парламентаризма."
Според Панчугов трябва да дадем на народните представители "да разберат, че това поведение е неприемливо, в противен случай българското общество ще намери сили да се самоорганизира и да намери нов тип представителство".
Радикализацията на българските граждани е една от възможните тенденции и е крайно време балонът, в който са политиците, да се спука, но да си го спукат самите те, категоричен е политологът.
"Вече две години българските граждани живеят в невъзможност да видят нормално и стабилно управление. Това или ще бъде поето от вече съществуващи радикални формации, или ще се поеме от поредния нов играч, който в стила на ИТН и ПП ще се опита да обещае всичко наново."