Знаете ли на кое заседание беше избран председателят на VII-то Велико народно събрание? Чак на третото заседание. В тогава действащата конституция имаше аналогична на днешната разпоредба, че председател се избира на първото заседание. Но под повърхността на тази разпоредба стои принципът на непрекъсваемост на държавното управление. Това написа в профила си във Фейсбук юристът и доктор по конституционно право Борислав Цеков.
"Парламентът - веднъж избран и депутатите встъпили в длъжност, не може да бъде блокиран от проблеми на вътрешното структуриране на легислатурата, част от което и изборът на председател. Парламентът може да осъществява дейността си до избор на председател под председателството на най-възрастния народен представител. Няма никакъв проблем с обявяването на парламентарните групи. Процедурата за това не е конституционно уредена, а е част от регламентарната автономия на парламента, т.е. парламентът решава какви да са условията и реда за обявяване на групите. Позоваването на правилника на предходния парламент, където пише, че решението за образуване на група и нейния списъчен състав се депозират при председателя, който ги обявява, е неоснователно", посочва той.
"Предходния правилник няма правна сила за новоизбрания парламент, защото "умира" заедно с предходния. Само с изрично решение на новоизбраното НС може да се придаде правна сила и да се прилага стария правилник до приемането на нов. Такава е и константната практика през годините. Заедно с това, може да се приемат ad hoc процедурни правила, които уреждат друг начин за обявяване на парламентарните групи. Никаква конституционна пречка няма за това. Нарича се - повтарям! - регламентарна автономия на парламента", обяснява юристът.