Липсата на решителност да се противопоставят на т.нар. прагматична политика със ситуативни решения, отстъплението от собствените им автентични идеи, размиването на границите между ляво и дясно – това според вицепрезидента Илияна Йотова са сред основните причини за загубеното доверие в традиционните политически партии. Йотова участва в международна конференция на тема „Загубеното доверие в политическите партии в Европа“, организирана от Институт за социална интеграция в партньорство с European Network of Political Foundations (ENoP).
В изказването си вицепрезидентът разгледа подкопаното доверие в партиите през призмата на три основни въпроса – походът срещу традиционните партии, дефицитът на лидерство и човешкият ресурс, свързан с подготовката на партийни кадри.
„В глобалния свят мултинационалните корпорации определят икономическото развитие и социалните стандарти. По-силни партии означава по-силна демокрация и повече регламентирани права, но парадоксално, огромното значение на партиите се разминава с убеждението, че партия е „мръсна дума““, посочи Йотова. Според нея превърнали се в популярни твърдения като „няма ляво, няма дясно“, „с десни инструменти към леви цели“ размиват същинския междупартиен дебат за посоките на управление и допринасят за разочарованието на хората.
„Как отговориха партиите през 90-те години на популярната мини-идеология на Блеър за прагматичната политика, извън тясната рамка на идеологията, според ситуацията, според „желанието за политически решения” в името на интереса на хората и „историческите компромиси”? Приспособиха се, без желание за противопоставяне“, заяви вицепрезидентът.
„Пиарът измести легитимните политически решения. Няма битка на идеи, а надиграване кой ще намери по-убедителния медиен образ“, посочи Йотова и подчерта, че маркетинговият подход заложи на външните експерти, на професионалните пиари, вместо на изграждането на собствени партийни аналитични центрове.
Във връзка с дефицита на лидерство Йотова постави въпроса дали партийните председатели са истински лидери, които задават посока и обединяват, визионери, които вземат непопулярни решения, или се движат по линията на най-малкото съпротивление, без да поемат реална отговорност.
Йотова цитира проучване на Фондация „Фридрих Еберт“, според което едва 1% от младите хора членуват в партии. По думите на вицепрезидента представителството не е проблем само на ниво общество, но и сред партийните членове, които се разглеждат като „футболни агитки, които викат срещу противниковия отбор, но нямат участие на терена.
В изказването си вицепрезидентът постави въпроси за ролята на лявото днес – как отговори на либералния поход, сложил отпечатък за десетилетия напред, как с лека ръка прие тежките ограничителни мерки, наложени след финансовата и икономическата криза през 2008 г., как отговори на популизма и успя ли да намери тънката разделителна линия между патриотизъм, суверенитет, идентичност и традиционните леви послания, в които хората би трябвало да намират гаранция за социални права.
„Ще се разтвори ли левицата като парче захар в радикалните партии“, запита Илияна Йотова и посочи, че лявото не успя да намери отговор на предизвикателствата на 21 век и се отказа от същността на левите идеи, припознавайки чужди на лявото тези и идеологеми.