"Категорично да, България трябваше да предостави военна помощ за Украйна, бързо и без колебание. У нас се смесиха две неща - политическото решение и военнотехническото решение какво можем да дадем. Ще даваме това, което имаме.
Това заяви за "На фокус" Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2002 г.
"Русификацията дори на топонимите е станала такава неразделна част от нашето битие, че дори не си даваме сметка. Ако се вглеждаме прекалено много в историята, ще загубим посока. По отношение на нито една държава историята не върви само в една посока. Интересите ни понякога са много различни от руските. Понякога са и противоречили от техните", заяви той.
По думите му с Борис Елцин надеждите са били, че Русия ще тръгне по демократичен път, заедно с ЕС. "Срещата ни беше приятелска, дружеска. Взехме решения, които бяха в интерес на България - правихме постъпки да стане член на НАТО и ЕС. Членството ни в НАТО е изключително важно за нас, вижте Украйна и Молдова", посочи Стоянов.
Според него заплахите за ядрено оръжие кара света да гледа по-специално на тази война. "Не изключвам възможността това да е една от пропагандните цели на Русия. При анексирането на Крим имаше и поддръжници на Русия, които твърдяха, че там има преобладаващо руско население. Трябва да се замислим тогава за Кърджали", смята президентът.