Доц. д-р Спас Ташев се занимава със статистика и демография към БАН. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
- Доц. Ташев, германската външна министърка Аналена Бербок каза нещо, което втрещи всички, които се интересуват от македонския въпрос - а именно, че България се е съгласила до средата на годината да махне ветото за ЕС. Дали Бербок изпусна нещо за договорка, която ние не знаем?
- Аз проверих чрез мои източници в нашето Външно министерство. Те твърдят, че подобно нещо от нашата външна министърка Теодора Генчовска не е казвано. В същото време това се появява и в германски медии, не е само публикация в наши. Ако анализираме изказванията на министър Генчовска, ще видим, че тя винаги е отстоявала идеята, че ветото не бива да се маха, докато Скопие не се реформира. От тази гледна точка приемам думите на Бербок като германска провокация, ако не са й приписани от медиите, каза той пред Марица.
- Германия прокарва изцяло нова доктрина, която гласи, че за да се чувстват по-сигурни Северна Македония и Албания, трябва бързо да получат път към Евросъюза. Дали това е общо становище на ЕС?
- През последните години Германия на моменти обслужва някакъв съмнителен европейски интерес. Имам предвид политиката й по отношение на „Турски поток” и „Северен поток”. Всички си спомняме как тя упорито застана срещу идеята за руски тръбопровод през Черно море към България, а оттам и към Западна Европа, но в същото време работеше за изгражданите на „Северен поток 2”. Това показва, че германската външна политика има няколко аршина, но при всички случаи изхожда от своя собствен интерес. Казвам това с тъга, защото тези общоевропейски интереси, за които говорим, все още са далече и често пъти се крият зад егоистични интереси. Само преди месец след началото на руската инвазия в Украйна видяхме, че Берлин е твърдо против въвеждането на енергийно ембарго към Русия. И стигаме до въпроса какви интереси се преследват, когато се атакува нашето вето. Твърденията, че чрез него България обслужва руския интерес, е една опорка, която бе разработена в Скопие и спусната по македонската агентура у нас. Под агентура разбираме хора, които се препитават чрез работа в скопски медии и научни институти. Северна Македония си има утвърдена лобистка програма, която продължават да прокарват най-вече чрез медиите в Западна Европа и САЩ. И тук е голямата трагедия - България буквално спи! Като правя тази констатация, в никакъв случай не обвинявам само сегашното българско правителство, а всички наши правителства през последните 30 години, които пренебрегваха националния интерес към Македония, а на практика продължаваха глупавата политика на БКП след 1944-та, пък дори и след 1963-та - за отбягване на вземане на позиция по този важен въпрос.
- Какво точно става през 1963 година?
- Тогава България окончателно скъсва с македонизма, но само с вътрешния македонизъм. Докато във външнополитически аспект тя продължава да го подкрепя. Опитва да прави сделка с Югославия - тя да не ни закача за Вардарска Македония, а ние ги оставяме да си правят у тях каквото си искат. До голяма степен репресиите на българите в Северна Македония са ставали с пасивното съдействие на нашите власти, които са си затваряли очите. Това е ставало със съдействието на големия съветски брат.
- Защо за Съветския съюз България бе второстепенна страна, за разлика от Югославия?
- Руснаците винаги са гледали на отношенията си с Югославия като приоритетни. Още Хрушчов започва да ни натиска за отстъпване по македонския въпрос. Оказва се, че има секретни протоколи от събранията на ЦК на КПСС, които са спускани само да двама души - до Тодор Живков и Енвер Ходжа. В тях се казва, че трябва да се спре с антиюгославската кампания и че политиката на Коминформбюро от 1948 г. не е правилна и не може да се говори за никакви репресии в Югославия срещу лица, които проявяват друго мислене. И докато Албания не се съобразява с това и скъсва с Варшавския договор през 1961-ва, Тодор Живков свежда глава и започва да прокарва тази позиция по македонския въпрос. Аз самият съм потърпевш от тази политика. Като ученик бях член на една нелегална организация, която се занимаваше с македонския въпрос, и изпратихме протестно писмо до ЦК на БКП. Бях арестуван и една година следствен за антидържавна агитация. За това, че съм развалял добрите отношения с Югославия. Става въпрос за 1984 година. Съществуват протоколи от заседания на съветските лидери, в които се казва, че за тях Югославия е приоритет, че тя ще залегне в основата на бъдещ нов проект на Балканите -тоест всичко това показва как България е играела второстепенна роля и й е запушвана устата, за да следва тази политика на Москва. Стигаме до големия парадокс - под претекст, че трябва да се спре руското влияние в Северна Македония, сега ни се предлага тя, без да се реформира, да бъде пусната в ЕС. Какво значи това практически? Ако РСМ влезе в Евросъюза, без да е реформирана, тя веднага става проводник на политиките на Белград и Москва. Скопие е руският троянски кон, който ще влезе в европейската крепост. И когато бъде вкаран с тази агресивна антибългарска риторика - това означава взривяване отвътре на ЕС. Тук е големият проблем - България не успя да представи 30 години този проблем пред нашите евроатлантически партньори.
- Какво трябваше да направим, за да спечелим Европа на своя страна?
- Трябваше да имаме програми, да раздаваме стипендии на чужди учени, които да работят в нашите архиви и да работят по българския въпрос. Имаме комуникационна стратегия, която трябваше да представя нашата позиция по света. Нищо обаче не се прави! Нещо повече - имам конкретни примери, с които да ви покажа как българските власти са саботирали националната ни позиция. Това стана с „Бялата книга” - издадохме я на английски, немски, испански и други чужди езици. Тази книга разглеждаше съвременните проблеми между Скопие и София. Написана е от екип от 8 учени - по трима са от България и Македония, а по един от Албания и Сърбия. Ние я предлагахме безвъзмездно на Външно министерство по времето на Екатерина Захариева да я разпространява, но беше спусната заповед от най-високо ниво да не ни се оказва никакво съдействие.
- Войната в Русия сякаш ни удари шамар, показвайки какво дълбоко разделение има у нас.
- Аз нямам обяснение как, вместо да изграждаме общонационална позиция, виждаме как русофили и русофоби се противопоставят, но през призмата на своите пристрастия, а не през призмата на националния ни интерес. В момента правителството официално подкрепя Украйна, но ако свали ветото срещу Северна Македония, ще изпълни целта на Путин - да вкараме тази страна в ЕС. Има разминаване между думи и дела. Зад една антируска фразеология на практика се крият проруски действия.
- Какво може да промени възгледите на привържениците на Путин у нас?
- Смятам, че с хода на военните действия в Украйна все пак настъпва някаква еволюция в общественото мислене и сляпото русофилство намалява.
- Аз не съм срещнал нито един български путинист, който да е променил последния месец възгледите си. Дори след Буча! Вие попадали ли сте на такова чудо?
- Сигурно има и такива...
- Тези дни разследващият сайт Bellingcat ще публикува списък на нашите медии, които са получавали пари от Москва. Чакаме ли изненадани?
- Общо взето, не смятам, че този списък ще промени нещо съществено. Знае се, че на наша територия се води информационна война. Ние се нуждаем от български медии, а за съжаление, такива малко има.
- Кои от партиите в управляващата коалиция са най-категорично против компромиси спрямо Скопие?
- Съдейки по реакциите, „Има такъв народ” се оказаха най-последователни. Отделни представители на БСП също твърдят, че няма да подкрепят свалянето на ветото. Дано да е така. Когато нещата опрат до гласуване в парламента, имаме народни представители от една друга фармация, които са заявявали твърдо, че са против него. Имам предвид ДПС. И ще се получи нещо интересно тогава.