Парламентът не прие Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г.
Парламентът не прие Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г. "За" бяха 39 депутати, "против" - 26, 79 народни представители се въздържаха. В него се посочва, че през 2020 г. са използвани специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на 3042 лица. Изготвени са 5368 искания за използване на СРС, по които са постановени 5003 разрешения и 365 откази. В резултат на приложените СРС са изготвени 1089 броя веществени доказателствени средства. В 172 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление. За 435 процедури прилагането на СРС е започнало по реда и при условията на чл. 17 от Закона за СРС, а за четири процедури – по чл. 18 от ЗСРС. Общият брой приложени оперативни способи е 14 439.
Специални разузнавателни средства са използвани във връзка с деяния по чл. 321 от Наказателния кодекс (Организирана престъпна група), чл. 354а от НК (наркотични вещества), чл. 234 от НК (акцизни стоки), чл. 195 от НК (кражби), чл. 301 от НК (подкуп), чл. 209 от НК (измама), Глава първа от особената част на НК – 181 бр. и др., се казва в доклада.
Националното бюро е образувало 45 преписки по сигнали на граждани като по 31 от тях е извършило проверки, при които не е констатиран случай на неправомерно прилагане на СРС. По 14 от сигналите не са отстранени нередности от страна на подателите им, поради което са останали неразгледани.
По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е приключило дело, по което съдът изцяло е възприел констатациите на Националното бюро, че исканията за използване на СРС спрямо гражданин са необосновани и прилагането надхвърля максимално допустимия законов срок по чл. 21 от ЗСРС. В доклада са изложени и съответните предложения за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на СРС.
Петър Куленски заяви, че "Продължаваме Промяната" няма да подкрепи доклада, защото той легитимира неправомерното подслушване на граждани.
Как разбрахте, че са нарушени Вашите конституционни права, подавали ли сте сигнал за проверка дали срещу Вас или някой от парламентарната Ви група нерегламентирано са използвани СРС, попита Десислава Атанасова, председател на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС. Тя определи доклада като твърде закъсняла информация, защото, ако беше разгледан миналата година, е щяло да стане ясно, че не е имало нерегламентирано използване на СРС. Става дума за незаконните подслушвания, с които много от партиите спекулираха, обявиха се за жертва на такива подслушвания, подчерта тя. В доклада се казва, че през 2020 г. Бюрото не е констатирало случаи за неправомерно прилагане на СРС, обясни Атанасова. Докладът е ясен и по още една тема - как се унищожават веществените доказателства, придобити със СРС, добави депутатът. Тя обърна внимание и че не прокуратурата е поискала най-много такива разрешения - около 12 на сто.
Атанас Славов от ПГ "Демократична България" припомни за доклада на специалната временна комисия в 46-ото Народно събрание за установяване на незаконно подслушване. В него чухме за над 130 имена на политици, активисти, подслушвани по искане на спецпрокуратурата, уточни той.
От "Възраждане" също заявиха, че няма да подкрепят приемането на доклада. Николай Дренчев коментира, че става въпрос за използване на СРС и с политически цели. Трябва да направим така, че никой повече да не злоупотребява с използването на СРС, смята депутатът. Колежката му Елена Гунчева посочи, че проблемът е, когато СРС се използват за политическа репресия. Тя добави, че са подслушвани разговори между адвокати и клиенти, което е незаконно, защото нарушава тайната между двамата.
Пламен Иванов, председател на Национално бюро за контрол на СРС, отбеляза, че докладът е изготвен според изискванията на закона.