Министерството на образованието и науката (МОН) в едномесечен срок да премахне създадените от самото него пречки за обучение във висши училища у нас на българи от историческите общности в чужбина. Това поиска председателят на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната Антоанета Цонева на заседание на комисията в сряда, съобщиха от пресцентъра на партията.
На него представители на дружеството на бесарабските и таврийските българги „Родолюбец“ обявиха, че 241 кандидат-студенти, почти една четвърт от всички кандидати, не са били допуснати миналата година до конкурси за обучение у нас.
За учебната 2021-2022 г. са предвидени 2150 места за българи от историческите български общности в чужбина. Проблемът е, че 103-о постановление на Министерския съвет от 1993 г., регламентиращо образователните дейности сред българите от чужбина, за пръв път получава ново тълкувание. И то с правила на МОН, които отказват прием на хора, които вече са придобили българско гражданство или са получили статут на постоянно пребиваващи в България. Така се получава парадоксът, че едни студенти, докато учат и същевременно са променили статута си от продължително пребиваващи на постоянно пребиваващи, или пък вече са взели гражданство, нямат право повече да продължат да следват при същите условия – губят стипендия, общежитие и пр. На практика хората трябва да се откажат от българското си гражданство, за да могат да учат в България.
Галина Дреновска, директор дирекция „Висше образование“ в МОН, обяви, че с промяна в 103-о постановление от миналия месец проблемът с хората в заварено положение е решен. И всички, които са влезли в бакалавърски, магистърски и докторски програми, ще могат да ги завършат, независимо дали междувременно са придобили българско гражданство. Но призна, че остава нерешен проблемът за постоянно пребиваващите в страната и за дошлите у нас с българско гражданство.
„Пратили сме писма до всички институции, ще се сформира по инициатива на премиера работна група да извърши законови промени, но не знам дали промените ще са факт за предстоящата кандидат-студентска кампания“, каза Дреновска.
„Стреляме с оръжие муха, трябва да намерим по-пряк път“, възмути се Антоанета Цонева.
Според няма нужда сега да правим промяна в Закона за българите, живеещи извън Република България, който и без това е много остарял и предстои да бъде ревизиран из основи, след като излязат резултатите от последваща оценка на въздействието му, поръчана на Националния център за парламентарни изследвания.
„Предлагам с подзаконов акт да уредим дискретно и по-бързо въпроса, за да не изгубим още една академична година. Подходът трябва да е подкрепящ тези хора! Предайте общата воля на комисията и нека до месец да намерим решение!“, каза Цонева.
Директор Дреновска обеща „да резгледаме още веднъж с нашите юристи да видим какво може да се направи за една учебна година“, а представителите от „Родолюбец“ останаха удовлетворени от развръзката по казуса. Пред парламентарната комисия външният зам.-министър Велислава Петрова представи как ще бъде интегрирана Държавната агенция за българите в чужбина, която влиза в състава на Министерството на външните работи вече с ранг на изпълнителна агенция. Бюджетът на агенцията и съставът ѝ остават в параметрите от миналата година, но тя вече трябва да работи по-тясно с консулствата ни в чужбина.
Антоанета Цонева припомни, че трябва да бъдат съставени обществени съвети към дипломатическите ни представителства, както е предвидено по закон. И добави, че българите зад граница отдавна питат за липсата на тези обществени съвети.
„Чрез тях нашите общности ще знаят, че българската държава ги вижда“, обърна се към зам.-министъра председателят на комисията. И напомни, че трябва дори да има и национален съвет на българските общности зад граница.
Велислава Петрова заяви, че във ведомството ѝ имат желание това да се случи и обеща работата по създаването на обществени съвети да започне първо в страните с по-големи български общности.