Парламентът прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. със 127 гласа "за", 99 "против" и без въздържали се.
Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".
Над седем часа и без прекъсване за почивка депутатите обсъждаха проектобюджета за 2022 г. на първо четене. На заседанието присъстваха и членове на кабинета, сред които вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев и вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Управляващите защитиха визията си, че бюджетът е фокусиран върху социалната политика и икономическия растеж. Опозицията обаче отправи критика, че не вижда реформи и дългосрочни политики.
В залата Василев нееднократно каза, че се внася нов модел на правене на бюджет и се набляга на инвестиции. Нинова коментира, че се обсъжда единственият закон на държавата, който, по думите ѝ, засяга всеки българин - от бебето до столетника. Тя бе категорична - бюджетът бори демографската катастрофа. Нинова открои приноса за това на БСП. Парите са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване, децата и здравословния начин на живот, по-качествена храна, децата и спортът, изброи вицепремиерът. Според Нинова бюджетът за 2022 г. връща активната роля на държавата. Досега се изповядваше философията на оттеглянето на държавата от ключови сектори и пълна либерализация на пазара, кризите показаха, че това е грешен модел, заяви Нинова.
Драгомир Стойнев от БСП също изтъкна социалните мерки, заложени в бюджета, като изброи и помощта за управление на ковид кризата. Това е първият бюджет на това правителство, не може да очакваме от два месеца работа да започнат големите реформи, каза той. Той каза, че правителството "трябва да събуди" парите от банките, за да се стимулира икономиката.
Председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански заяви подкрепа за проектобюджета, но направи уговорка. Той потвърди нагласата на парламентарната група на ИТН за отпадане на параграфите в преходните и заключителни разпоредби - от параграф 10 до 104. Целта е една единствена - да не повтаряме порочна практика, която е създадена, чрез закона за държавния бюджет да се променят и закони, които нямат отношение към бюджета, посочи той. Каримански коментира, че разбира, че желанието е чрез преходните и заключителните разпоредби да се задействат реформите, но препоръча това да не се прави по този начин.
Мартин Димитров от "Демократична България" каза, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. 4,7 на сто растеж на икономиката е възможен. България може да стане богата държава, добави той.
Критики към бюджета изказаха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". От ГЕРБ-СДС не очакват да се изпълнят заложените параметри. Отправиха критика за секторните политики.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС каза, че парите за Министерството на външните работи са по-малко. Очевидно външната политика няма да е приоритет, предположи тя. Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС пък постави въпроса за инфлацията. Според него поне три на сто от инфлацията се дължи на закъснелите мерки от държавата да компенсира бизнеса. По думите на Вълчев така се е стигнало до момента, в който високите цени на енергоносителите да проникнат в крайните цени.
Темата за електроенергията повдигна по-рано по време на дебата и зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев. Той коментира, че 8 млрд. лева са "изпомпаните" инфлационни приходи. Можеше част от средствата да останат, каза той. Можеше да се спре износът на ток и да се поиска дерогация за това, посочи Цонев. Министър Василев отговори на дадения пример с тока и колко взема и колко връща държавата. "За съжаление, ние питахме, но нямаше как да получим дерогация от общия европейски пазар на електроенергия, нито една държава не получи такава дерогация", посочи той. Иначе сте абсолютно прав, ако бяхме спрели износа, това щеше да намали цените и нямаше да има нужда да даваме компенсации, допълни Василев.
Байрам Байрам от ДПС определи бюджета като "политическа лъжа" и "предизборен". Така предложеният бюджет не може да ни изведе от кризите, категоричен бе той. Ние от ДПС го характеризираме на предизборен, проинфлационен, на продължаваме подмяната - или продължава бюджетът от джипката, коментира още Байрам. И обобщи: "Най-вероятно правителството е с къса визия на управление и смята още тази година да хвърли бялата кърпа".
Зам.-председателят на парламента и депутат от "Възраждане" Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг.
Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, посочи той.
Въпреки спецификата на днешното обсъждане, в зала имаше и любопитни моменти. Един от тях беше, когато настоящият финансов министър Асен Василев и неговият предшественик Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС бяха по едно и също време на парламентарната трибуна. Двамата се репликираха и излагаха своите виждания как се прави бюджет. Тази ситуация бе посрещната с оживление от депутатите в залата, като тези от "Продължаваме промяната" ръкопляскаха на своя министър.
В края на дебата пък Атанас Михнев от ПП заяви, че румънците имат 77 процента ръст в доходите си и попита бившите управляващи къде са парите. Михнев извади от джоба на сакото си детска количка и посочи, че парите са в джипката. Депутатът коментира, че парите са раздадени в сакове и чекмеджета на олигарси и проиграни на белот. Бюджет 2022 е краят на джипката, увери той. По думите му това е стартът на това България да инвестира в себе си. Уважаеми колеги, оплаквачки ГЕРБ, промяната с този бюджет дойде, заключи Михнев, цитиран от БТА.
Министърът на финансите Асен Василев определи бюджета като "инвестиционен" и "доста социален". Той посочи, че е заложено двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8 процента от БВП, значително увеличение на средствата в образование, здравеопазване, култура и спорт, и програма, която да осигури социална солидарност. Василев каза, че дългът, който взимат тази година, е малко по-нисък от дълга, който беше предвиден в бюджета миналата година, а разходите са увеличени значително.
Проектобюджетът за 2022 г. предвижда ръст на БВП от 4,8 процента, дефицитът по консолидираната фискална програма е 4,1 процента с включени ковид мерки и 2,5 на сто от БВП без тях. Разчетено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април т.г. от 650 на 710 лв. Отделени са 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси, считано от 1 април т.г.
С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства за подпомагане на бизнеса в размер на 931,5 млн. лв.
В отрицателен вот Александър Иванов от ГЕРБ-СДС коментира, че бюджетът не е реформистки, а илюзионистки. "Подклаждахте илюзията, че докато се харчат 10 млрд. лева по не най-функционален начин, има пари за всичко, за инвестиции, за вдигане на доходите, обаче, абракадабра, парите не ги намерихме", коментира той. В момента наляхте бензин в инфлационния пожар, допълни Иванов.
Колегата му Христо Гаджев го определи като "бюджет на прикритието" на провала на служебните правителства на президента Румен Радев в инвестиционните проекти. "Това е бюджет на илюзиите, който ще се разпадне като къща от карти, а вие продължавайте да си играете с детски колички, явно това можете", коментира той.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ коментира, че е гласувал "против" Бюджет 2022, защото той няма да реши основните проблеми на хората и бизнеса като обедняването и загуба на конкурентоспособност, а ще увеличи инфлацията, дълга и проблемите пред бизнеса. По думите му, съставянето на бюджета и неговото изпълнение продължава да е "по герберски, непрозрачно, по модела на джипката". Имаме вече официален документ за лъжите на промяната - Бюджет 2022, коментира той.
За съжаление, допускате от тази трибуна да бъдат изказвани лъжи без никакви санкции за тези, които лъжат, коментира в отговор Николай Ангов от "Продължаваме промяната".
Депутатите съкратиха срока за предложения по проектобюджета на пет дни.