Преговорите на тема „Международни отношения“ слагат край на серията дискусии на „Продължаваме Промяната“ с експерти от БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ с цел изработване на коалиционно споразумение за съставяне на кабинет.
На тях бяха обсъдени основните проблеми на ключов сектор, предложенията и мерките, които се предвиждат според програмите на различните партии. Във всяко от обсъжданията ще участва по един от лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев.
Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“, определи разговорите дотук като конструктивни и оперативни.
В уводните си думи Кирил Петков поздрави всички партии, участващи в преговорите. Той посочи, че когато се постави националният интерес напред, партийните картички отпред нямат значение.
"Когато махнем всички други, които не са работили по българския интерес, проблемите са толкова ясни, че това, което дискутирахме реално, е как да ги решим", каза Петков.
Той посочи, че в последните дни са се запознали със самите хора.
"Това са всъщност екипи, с които трябва да работим заедно. Аз лично бях много очарован от капацитета. Всеки беше сложил от партийните групи А отбора от собствения си екип", каза той.
"Една страна няма добра външна политика, ако тя няма и добра вътрешна политика", обясни в началото на срещата Стефан Тафров от "Демократична България". Като основни цели за коалицията той очерта на първо място преодоляването на блокажа за преговорите с Република Северна Македония. Трябва да се запазят добросъседските отношения с Турция, но защитавайки човешките парва и ненамесвайки се във вътрешната политика на страната, обясни още той.
Укрепване на на отношенията с Великобритания след излизането ѝ от ЕС; равноправни отношения с Русия; засилена подкрепа за териториалната цялост на Украйна; задълбочаване на отношенията с Япония, Южна Корея и Северна Америка; засилване на сътрудничеството с Китай, са още сред предложенията на ДБ. "Китай е много важна за България като страна с много бързо развиваща се икономика", каза Тафров.
Той обясни, че членството на Македония в ЕС е ключово за целия регион.
"Не сме в положение да търгуваме бъдеще за минало. Предлагаме в София да бъде формулирана пътна карта за излизане от блокажа. Исканията ни трябва да бъдат изпълними от едно правителство, разбираеми от международна гледна точка, измерими като конкретна реализация, защитаващи общия ни интерес с Македония", каза още Тафров, като заяви, че до момента не са обяснени на разбираем език за страните-членки какви са интересите на страната ни, за да влезе Македония в ЕС.
Според ДБ отблокирането на диалога със западната ни съседка може да премине през ревизия на учебниците, изучаване на литературата на двете общности в програмата, като не можело македонските ученици да не знаят, че "Железният светилник" е писан от Димитър Талев. Освен това обединението предлага да се създаде регистър на движими и недвижими културни паметници, свързани с общата история, както и реабилитация на репресираните от югославския режим и изплащане на компенсации за тези групи.
Мобилно приложение за българите в чужбина, увеличаване на възнагражденията за българските дипломати, както и прекратяване на политическите назначения в дипломатическите ни представителства посредством поправки в Закона за дипломатическата служба, предлагат от "Има такъв народ" /ИТН/. Предложенията бяха представени в хода на последната дискусията.
Конкретните предложения представи Павела Митова от ИТН. Според Митова изготвянето на подобно мобилно приложение ще спести изключително много време за работа на задграничните ни представителства, а чрез самата регистрация в платформата най-накрая българската държава ще има реална представа колко са българите в чужбина и къде живеят те. Тя настоя и за актуализиране на стратегията за българските граждани в чужбина.
От ИТН настояват и за реформа в Министерство на външните работи /МВнР/.
Митова коментира съществуващата Програма за кариерно развитие на младите дипломати и провежданите конкурси за стажант аташета. Тя отбеляза, че през 2015 г. четирима видни български дипломати са се опитали да преминат теста за стажант аташета, но без успех. По думите ѝ парадоксът е, че всяка година този тест бива издържан с отличие от деца на дипломати, аташета, и видни бизнесмени. Според Митова е необходима модерна професионализация на дипломатическия състав.
Митова отбеляза, че голяма част от добре подготвените дипломати са в предпенсионна възраст, и ако преди 20 години България е имала прекрасна школа балканисти и арабисти, днес дори референтът за Близкия изток в МВнР не говорел арабски език.
Тя посочи, че няма как да бъдат привлечени млади дипломати със заплата от 1300 лв. Българските дипломати са сред най-ниско платените позиции в държавната администрация, коментира Митова и настоя да се увеличи възнаграждението им.
Друго предложение на ИТН е да има постоянно обучение на българските дипломати, преразглеждане статута на Дипломатическия институт.
Относно така наречените "конкурси за хора със специфични умения", Митова констатира, че те се явяват "идеалната вратичка" за назначаване на конкретни лица. Не били рядкост конкурсите, в които се явява един кандидат, който печели мястото, тъй като напълно отговорял на изискванията. Митова констатира, че подобни конкурси са подобно направени на обществените поръчки. "Тази порочна практика трябва да се прекрати и то незабавно", настоя тя.
Митова констатира още, че няма друга държавна институция, която да е загубила толкова значима част от материалната си база през годините на преход. От ИТН настояха за промени в Закона за дипломатическата служба. Митова визира конкретни разпоредби, с които се дава възможност в нашите задгранични представителства да се назначават изявени личности, които се ползват с безспорно добро име и авторитет в България. "Това са така наречените политически назначения", обясни Митова и настоя за преразглеждането му.
Димитър Гърдев от ИТН заяви, че настоява изготвяният от служебното правителство стратегически преглед на МВнР, извършван в момента, да бъде обсъден и на заседание на бъдещата външна комисия в парламента.
Сред основните приоритети, визирани от Гърдев, са реално участие на България във външната политика на ЕС в основните му направления. Като стратегически приоритет той визира процесът на разширяване на ЕС.
Относно Република Северна Македония дипломатът открои ролята на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. По думите на Гърдев именно наличието на този договор ни давало много добра основа и база за постигане на разбирателство. Дипломатът настоя сред целите да бъде записано прекратяване на езика на омразата от страна на определени по думите му партийни функционери в Скопие. За нас като държава е изключително важно да преодолеем момента, в който опозиционни наши колеги в Скопие, заявяват, че са готови да денонсират договора, отбеляза той.
По думите му основните базови фундаменти от договора трябва да влязат в преговорния процес за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Той настоя България да е активен участник при изготвянето на обща европейска позиция по бежанския поток и да бъде подписано споразумение с Турция.
"Ние предлагаме да бъде изградена една външнополитическа концепция, която да влезе в парламента и да бъде в основата на външната политика на България", каза още дипломатът.
Мисията на външната политика на България е да се създаде изцяло нов имидж на страната. Това заяви по време на дискусия за "Международните отношения" Даниел Лорер, експерт по въпросите на международните отношения от "Продължаваме Промяната".
"Имидж на държава, която е свободна, демократична, изчистена от корупция, имидж на държава, която е пример как това може да се случи", обясни Лорер.
Съпредседателят на коалицията Кирил Петков обясни, че една от основните цели на ПП е да бъде изкоренена репутацията за корупцията в нашата страна. По думите му това ще спомогне и за външните, и за външноикономическите ни отношения. Той обясни, че целта им е България да стане страната, която най-бързо е успяла да изкорени в такива огромни мащаби този проблем.
Като приоритет за ПП Петков визира българите, които учат в престижни чужди университети и настоя за изготвянето на програма, с която те да се върнат обратно.
Даниел Лорер допълни, че за привличането на международни инвеститори, МВнР има сериозна роля.
От ПП предлагат създаването на доброволен дигитален регистър на българите в чужбина. Лорер обясни, че така ще се знае не само тяхното местоположение, но и каква е местоработата им, както и квалификацията, която имат. Идеята е така да бъдат привличани чуждестранни инвеститори, обясни той.
"Когато чужд инвеститор иска да дойде у нас и той е от определена сфера и държава, той би бил изключително заинтригуван, ако може да вземе кадри от същата тази страна, стига ние да можем да кажем кои са и къде са те", констатира експертът.
Лорер отбеляза, че за ПП е важно да бъде привлечена поне една европейска агенция у нас. "Предишните правителства не показаха воля да го направят. Европейските агенции са факел на европейските ценности и за нас е важно да покажем, че България иска да бъде домакин на поне една такава европейска агенция", коментира той. Той настоя за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която определи като ексклузивен клуб на богатите държави по света.
Лорер настоя България да е по-активна в международни и регионални институции. Като приоритет той изтъкна работата за безвизов режим със САЩ. Друга мярка е атестацията и систематичната оценка на качеството на консулските услуги. От ПП предлагат финансова подкрепа за български културни организации, но след реформата в ДАБЧ.
"Много неприятно бе за нас да видим висш държавен администратор от ДАБЧ в списъка на засегнатите лица по санкциите "Магнитски". Изкореняването на тези практики ще бъде абсолютен фокус както на ПП, така и на цялата коалиция, която се надяваме да влезе в управлението в страната", отбеляза експертът.
Друга идея на ПП е създаването на така наречения фонд "Стамболов", вдъхновен от оригинални бюджети на Стефан Стамболов, запазени в архивите на Министерство на финансите. "Става въпрос за стипендии за българи, които да завършват обучението си в елитни университети, след което да се върнат и работят у нас поне пет години", коментира експертът.
Относно темата България и Европа, Даниел Лорер заяви, че е важно България да бъде активна в евроатлантическото пространство и по икономически, и по технологични проекти.
"Искаме България да бъде виждана като лидер на Балканите, ние вече показваме, че имаме технологичните възможности за това, ако добавим изчистена от корупция институционална среда, смятаме че няма да има кой да ни спре", категоричен бе той.
Относно сценария "Европа на две скорости" от ПП издигат като ключови приоритети влизане в Шенген и присъединяване към еврозоната. По думите на Лорер е необходима информационна кампания какво означава за България присъединяването към еврото. От ПП искат и поне удвоен търговски обмен със съседните балкански страни, както и задълбочаване на търговските, културните и образователните връзки със съседни нам държави.
Относно Република Северна Македония, Лорер отбеляза, че за ПП е важно да запазим добронамерения тон на преговорите и всички досегашни елементи от преговорната позиция на България. Преди всичко нашето желание е да започнат да се създават двустранните комисии в един кратък срок, коментира Лорер. Сред приоритетите той визира изграждането на директна авиолиния София - Скопие, коридор номер осем, общ културен календар, съвместни научни форуми. Лорер акцентира и върху адаптация на учебниците в Македония, така че езикът на омраза да изчезне оттам, това по думите на експерта е "неминуемо условие". Нека да подпомогнем интеграцията им в ЕС с помощта на нашата техническа експертиза, посочи Даниел Лорер.