Преговорите за изработване на коалиционно споразумение за бъдещо управление са пред своя финал.
Днес „Продължаваме Промяната”, „Има такъв народ”, БСП и „Демократична България” разговаряха по сектор „Финанси”.
Нашата входна позиция е, че не трябва да се вдигат данъците, заяви съпредседателят на ПП Асен Василев в началото на преговорите. Василев предложи мерките на партиите да бъдат разделени на "Фискална политика" и "Контрол".
До този момент бяха обсъдени 16 секторни политики, за да се формира управленската програма на бъдещото коалиционно правителство.
Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“, определи разговорите дотук като конструктивни и оперативни.
Промени в месечните ДДС декларации и подаване на сигнали от банките при преводи в чужбина от над 1 млн. лв., предлагат от "Продължаваме Промяната", стана известно по време на днешните преговори. Василев отчете, че по някои теми има разнопосочни позиции, но изрази надежда, че те ще се уточнят и съгласуват в предстоящата дискусия.
Той посочи няколко мерки за контрол в сектора на финансите. Първата е ежемесечните декларации за ДДС да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена. Това, по думите му, ще позволи на НАП по-бързо да регистрира евентуални нарушения.
Друга мярка е банките да сигнализират на НАП при тегления от над 10 хил. лв. в брой и да подават информация за преводи в чужбина от над 1 млн. лв. Василев представи също така идеята разпределението на дивиденти и изплащането им да става само по банков път, а не през каса. Той добави още, че е важно да има списък с нередовните изпълнители на обществени поръчки и той да има задължителен характер, който се забранява участието им.
По думите му, трябва да се криминализира или да се налагат големи глоби при плащане на пари "в плик", над основната заплата. Асен Василев обясни, че това е документна измама, като идеята е да бъде санкциониран не само работодателят, а и счетоводителят.
Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина. Това решиха представителите на група „Финанси“ от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Намаляване на ДДС за храни и лекарства на 9 процента, както и минимална заплата 700 лв. предложи "БСП за България" при преговорите .
Румен Гечев представи част от приоритетите и мерките на коалицията, като посочи, че ролята на държавата трябва да се засили балансирано и много внимателно, като отбеляза, че България е от страните в ЕС, отделяща най-малко средства от БВП за решаване на икономически и социални проблеми.
Гечев отбеляза, че трябва да се работи за по-голяма самостоятелност на пенсионната система.
От "БСП за Бъглария" предложиха още въвеждане на семейно подоходно облагане и 6 500 лева за второ и трето дете. По отношение на бюджетните разходи левицата е "за" поддържане на дял на бюджета в БВП - приходи и разходи минус съответния дефицит. "Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние считаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие", обясни Гечев.
Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, изложи конкретните предложения и разчети на левицата в сектор "финанси". Сред тях са повишаване събираемостта на приходите, но не и увеличаване на данъците в държавата. От коалицията искат и нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, както и сигуряване на безплатни детски градини и ясли. Друго тяхно предложение е, с оглед демографската криза, да се даде еднократна помощ от 6500 лв. за всяко второ и трето дете на родител при условие, че един от двамата се е осигурявал не по-малко от 24 месеца назад. Според тях мярката ще обхване около 9000 родители.
"Има такъв народ" представиха своите цели и мерки по линия на фискалната политика в преговорите с другите политически формации - "БСП за България", "Продължаваме Промяната" и "Демократична България". Един от техните представители в разговорите, Любомир Каримански отбеляза, че е от изключителна важност при изготвяне на фискалната програма да има ясно дефинирани приоритети на правителството, тъй като без тях трудно може да се направят каквито и да било изчисления и сметки.
По думите му трябва да се цели осигуряване на фискална устойчивост и повишаване ефективността на правителството при управление на националния и секторния растеж.
Каримански представи идеята на партията да се направи план за капиталова подкрепа на българския бизнес с цел възстановяване от пандемията чрез грантови схеми, финансови инструменти и други. Също така предложи разпоредителите на бюджетни средства да измерват ефекта от своите дейности, като се акцентира върху резултатите от тях.
От ИТН настояха и за спазване принципа на програмно бюджетиране и възможност за прекратяване на програми, които не постигат заложените цели. Те акцентираха и на нуждата от фискална дисциплина. Отбелязаха още и нуждата правителството да има конкретен ангажимент за връщането у нас на българите в чужбина. Както и да се въведе проследяване цените на приоритените стоки и услуги след въвеждане на еврото.
Деляна Пешева, друг представител на партията в преговорите, посочи, че бюджетът трябва да бъде по-балансиран, като се подобри контролът в разходната и приходната част. Както и дефицитът в бюджета за 2022 г. да не бъде повече от 3.5 процента. Тя призова още за автоматизация и стандартизация на процесите в публичната администрация.
От ИТН се застъпиха още за контрол и мониторинг на обществените поръчки, преразглеждане на концесионните договори. Друг техен акцент беше въвеждане на финансова децентрализация. Партията настоява още за стимули за работещите родители, да се се редуцира ДДС ставката за храни от малката потребителска кошница, а също и да се преразгледат възможностите за данъчни облекчения при дарения.
За одит на несъстоятелността на КТБ призоваха от "Демократична България" на преговорите.
Георги Ганев от коалицията посочи, че много от предложенията на ДБ съвпадат с тези на останалите участници в дискусията. Той посочи, че бюджетният дефицит трябва да се приближава към рамките на фискалните правила, както и да се направят промени при необлагаемия минимум на гражданите, но това да се реши от парламента.
От ДБ призоваха еврозоната да е основен приоритет, както и да се предприемат конкретни мерки за провеждане на информационна кампания на цялото население за ефекта от приемането на еврото. Те настояха и за приемане на бюджет 2022 г. в разумен срок.
Адвокат Венцислав Бенов от ДБ посочи, че трябва да се направи пълен одит на ББР за последните пет години. Също така отбеляза нуждата от преодоляване на забавянията по плащанията на помощи, свързани с пандемията. Той акцентира и на идеята да се удължи разсрочването на кредитите с още шест месеца и да се премахне данък "уикенд" .
Експертът Мартин Димитров предложи да се създадат качествени и количествени индикатори за мерене на успехите на политиките и мерките и да се насърчи децентрализацията, за да имат повече средства общините и да привличат инвеститори.
От ДБ призоваха за излизане на определени държавни компании на фондовата борса, както и за стимулиране на небанковото финансиране.