Как българите, които живеят в чужбина да получават качествено съдържание от обществените медии у нас и каква е дейността на БНТ, БНР и БТА в това отношение. Това дискутираха членовете на Комисията за политики за българите извън страната и представители на трите обществени медии на заседанието на комисията в сряда, 1 септември.
Предателят на парламентарната комисия Антоанета Цонева, “Демократична България”, изтъкна дългогодишна традиция на БНТ в създаването на специално съдържание за българите зад граница, но посочи сигнали за проблеми с достъпа до това съдържание от чужбина.
“Най-големият проблем е свързан с преноса извън територията на България. Ако този въпрос с ваша помощ бъде решен, то тогава обществената телевизия ще има друго представителство за българите в чужбина. Тези хора, освен сантиментална и емоционална връзка с тази страна, имат нужда и да бъдат добре информирани”, обърна се към депутатите председателят на Обществения съвет на БНТ Борислав Велков, цитиран от пресцентъра на "Демократична България".
Мартин Захариев от обществения съвет на БНТ описа различните начини, по които в годините българи са имали достъп до съдържанието на БНТ, включително нелегални и определи като незадоволително покритие по отношение на диаспората. Той изтъкна, че бъдещето на БНТ специално по отношение на държавната телевизия е в интернет.
“За да брандирате продукт пред диаспората, той не може да се казва БНТ 4. Той трябва да се казва bnt.com или BNT Online. Хората отвън не искат да гледат БНТ 1, 2, 3, 4. Те искат с едно кликване да могат да си пуснат новините на БНТ на компютъра, “Още от деня”, сутрешен блок, каквото пожелаят. Ние трябва да направим платформа от 21 век, каквато е Нетфликс. Хората вече не гледат линейна телевизия. Младите даже не гледат телевизия, те си гледат телефона. И БНТ Онлайн, или както го кръстим, трябва да предлага over the top услуги”, заяви той.
Представителите на обществения съвет на БНТ посочиха, че телевизията работи в тази посока, но все пак има ограничен бюджет, в който трябва да се вмести.
“Разпространяването на съдържанието онлайн ще успее да отговори в по-голяма степен на потребностите на българите зад граница”, коментира и изпълняващият длъжността генерален директор на БНР Милен Митев. Той изброи редица предавания в програмите на БНР, които популяризират страната пред българите зад граница, както и кампанията “Де е България”, насочена към българската диаспора.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев изтъкна свършеното и от покойния ръководител на агенцията по отношение на българската общност и медии зад граница/ Той посочи различни идеи за приобщаването на българите в чужбина, сред които възраждане на кореспондентските бюра, включително съвместно с БНТ и БНР, или проект за създаване на сдружение с нестопанска цел на българите в чужбина. Посочи и че в БТА вече има координатор с българските общности и медии по света.
Кирил Вълчев повдигна въпроса трябва ли държавата да финансира български медии в чужбина и при какви условия.
“Други държави финансират медиите. Ние трябва да решим искаме ли да финансираме българските медии по света, по какъв механизъм да става това. БТА би могла да бъде възможен посредник, но също Държавната агенция за българите в чужбина би могла да бъде на тази маса”, заяви Вълчев.