Коментар на политолога Слави Василев. Той е син на журналиста, предприемач Васил Василев.
Българската политическа система не работи. Българският парламентаризъм, в отсъствието на силната ръка на Борисив и ДПС, не може да произведе власт, устойчивост и реформи. А с тях произвежда устойчивост в корупцията. Цял месец гадаем ще има ли правителство, няма ли да има? Дори и да излъчат кабинет, въпросите какво ще свърши и колко ще управява остават на дневен ред. Вие, като виждате парламента днес, смятате ли, че диалогът ще роди разумни за обществото решения?
Необходимо ни е преосмисляне на тази форма на управление, защото ТЯ НЕ РАБОТИ. Изборът е между работещо, но пропито от корупция правителство, или това, което наблюдаваме в момента.
Преосмисляне на политическата ни система
не означава авторитаризъм. Не апелирам за президентска република от типа Русия или Турция. Пледирам за баланс и равновесие между трите власти, за да снабдим държавата със защитни механизми срещу корупцията, търговията с власт и влияние, срещу беззаконието и произвола. Съдебната реформа е само част от този процес (вече десетина години ни говорят за нея с видими резултати). Балансът и равновесието между властите означава президентска изпълнителна власт, съчетана със силен и независим от волята на президента парламент, който се избира пряко от гражданите.
Впрочем в момента се намираме точно в тази хипотеза, със служебния кабинет, назначен от преиздента, и с независещия от него 46-ти парламент. Но краят на това управление е предизвестен, защото Конститцията вменява на служебния кабинет временна, спасителна роля. За справка вижте всички служебни кабинети в историята на нашия парлемантризъм - те са свършили повече работа от всички редовни такива и са откраднали много по-малко, за да не кажа нищо.
Как се гарантира независимостта на законодателната власт
в президентски режим е въпрос на много сериозен дебат, в който трябва да участват най-добрите ни прависти и конституционалисти. Знанията не ми стигат дотам. Но знам, че това е възможно и знам, че този дебат е необходим и отговорността принадежли на партиите.
За тези от Вас, които имат съмнения относно президетската изпълнителна власт, ще кажа само, че властта на Борисов в 44-ия парламент е много по-голяма, защото бившият премиер разполагаше не само с правомощията на министерския съвет, но и с тези на парламента. В демократичния президентски режим това не е така.
Ако партиите не отворят дебата за преосмисляне на парламентарната форма на управление, ни чака, или старият Борисов или нов, неизвестен такъв. Има и трети вариант, да ни намерят някоя мижитурка, която, освен неефективна, ще бъде зависима от мутро-мафиотските кръгове около Сараите. И пак ще гледаме същото.
Нямам силата да се занимавам с политка, защото родната политиеска система не толерира такива като мен - със собствено мнение. С дребни изключения, младите политици са послушковци. Но ако бях политик, написаното горе щеше да е моята програма.
/Със съкращение/