Не бих казал, че отношенията между България и Република Северна Македония навлизат в нов етап след срещата между президентите Румен Радев и Стево Пендаровски. Такива срещи е имало много и след всяка такава среща е имало оптимистични очаквания. Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ историкът проф. Иван Илчев.
Договорът за добросъседство беше подписан на 1 август 2017 г. Есента министър Екатерина Захариева ни събра членовете на българската част от междуведомствената комисия и ние казахме какво трябва да се направи, за да има някакъв ефект. Искахме големи международни конференции за историята на Македония – нула. Искахме отпускане на стипендии за македонски студенти в България, целеви помощи за македонски учени, които да говорят в България – нула. Искахме възстановяване на затворени и отваряне на нови ректорати на българския език в чужбина – нула. Искахме откриване на летни лагери за студенти, пътуващи изложби, в които с визуални средства да прокарваме идеите си – нула. Единствено Българската академия на науките направи някакъв опит да издаде една брошура за българския език на англиийски – не много сполучлива, и има няколко частни инициативи, посочи проф. Илчев.
Има едно негативно развитие в работата на комисията. В началото бях оптимист и ми се струваше че нещата вървят, че ще се разберем. Основното ни желание е било да се основаваме на изворите, а не на някакви трактовки. Но постепенно македонските историци осъзнаха, че изворите са като носещите реди на една сграда – ако извадиш Самуил и Гоце Делчев, цялата сграда рухва, заяви историкът.
България сама се постави в изолация по отношение на Северна Македония Това означава, че не сме си свършили работата като държава, като академична общност, щом толкова много европейци не разбират за какво става въпрос. Не бива да разчитаме на някаква промяна в отношенията ни в близко бъдеще. Спомнете си, че само преди няколко дни на "Евровизия" цялата македонска делегация единодушно гласува за Сърбия и не даде нито един глас за България, каза още проф. Иван Илчев.