На днешния ден отбелязваме 143 години от Освобождението на град Търговище от османско владичество. По случай годишнината, временно изпълняващият областен координатор на ПП "Републиканци за България" – Търговище Тоника Колева и представители на формацията положиха венец и цветя пред възпоменателния знак "Морената", намиращ се в близост до църковния храм "Св. Успение на Пресвета Богородица" и паметника на генерал-лейтенант Казимир Ернрот – главнокомандващ IX-та пехотна дивизия на руската армия, който освобождава града, съобщиха от пресцентъра на партията.
Като историк Тоника Колева казва, че особено важно за развитието на една общност е днешните политици да не забравят историческото минало, загиналите за свободата и възраждането на родния град. Колева обясни защо е избрала именно днешните чествания за първа публична изява на структурата.
"И днес сме изправени пред борба за свободата си – физическа и духовна. Редно е както предците ни са съхранили българския дух и вяра, в онези ожесточени времена на робството, така и ние да се изправим с достойнство пред изпитанията на днешния ден, да запазим здравето си, но да не пренебрегваме духовната и културната си идентичност", категорична e тя.
"Дни като 29-ти януари ни обединяват и считам за редно да не се лишаваме от възможността да празнуваме светлите дати в българската историята, въпреки пандемичната обстановка в страната", отбеляза временният областен координатор.
ПП "Републиканци за България" – Търговище присъстваха и на панихида за упокой душите на загиналите в храм "Св. Успение на Пресвета Богородица".
Историческите сведения напомнят, че с настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от околните села, които безчинствали. Опожарени били панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил близо 500 души, сред които много жени, деца и възрастни хора. Други останали да защитават имота си, но закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.
Борбата за Ески Джумая напомня онази в Батак с едни от най- трагичните и кървави събития, на които е подложен града и населението от турския башибозук. С много невинно пролята кръв, полуизгорял и разграбен посрещнал градът своите освободители и първия ден на свободата 30.01.1878г. Затова пък радостта от свободата на оцелелите била безгранична. Ески Джумая бил вече спасен и свободен.
Нека помним винаги миналото и почитаме паметта на загиналите за свободата ни!