Представеният от правителството План за възстановяване и устойчивост, който страната разработва в рамките на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост на ЕС, представлява един доста дълъг, но твърде общ списък с пожелания. В него са изброени твърде много общи категории, озаглавени „Свързана България“, „Зелена България“, „Иновативна България“ и т.н., които звучат по-скоро като част от рекламна кампания на голяма корпорация, а не като основополагащ стратегически документ, на който се разчита да обезпечи развитието на страната с инвестиции в критични области, имащи ограничаващ характер за бъдещото развитие на страната. Това се казва в позиция на Републиканци за България. Преди седмица вицепремиерът Томислав Дончев направи сериозно представяне на Плана.
Публикуваме без редакторска намеса мнението на партията на Цветан Цветанов за насоките на правителството.
Екипът на „Републиканци за България“ счита, че за да е успешен един такъв стратегически планов или програмен документ, той трябва:
Да адресира конкретни идентифицирани проблеми в рамките на пространството на страната, които имат ограничаващ за развитието ѝ характер;
Да подпомага усвояването на конкретни сравнителни предимства, потенциали и ресурси, които са в състояние да генерират растеж и да дадат възможност страната и регионите да се развиват балансирано и устойчиво;
Да има ясен фокус и конкретни териториални измерения! Твърде дълго се работеше за достигането на днешното дисбаланасирано развитие на регионите на страната!;
Да поставя в центъра на този фокус човека, неговите желания и потребности, защото План за възстановяване и устойчивост се прави за хората, а не за териториите, магистралите, санираните сгради и т.н.!;
Да бъде приет чрез консенсус от всички заинтересовани страни, защото те ще го изпълняват!;
Да няма в него общи твърдения, мерки с краткотраен или кампаниен характер или такива, които обслужват интересите на малки групи и общности!;
Да бъде обвързан с конкретни ангажименти за реформи в секторите, които същият ще засегне, за да може да се постигне необходимият позитивен кумулативен и синергичен ефект в общото развитие на страната и в балансираното развитие на нейните региони!
Почти нищо от това не може да бъде видяно в представения проект на стратегически документ, като няма как да не прави впечатление, че отново се залага на намерения за инвестиции във физическа инфраструктура, а не в основния двигател на развитието - ХОРАТА!
От така представения план, става ясно че ще се стремим към „различни Българии“- свързани, зелени, иновативни, но няма ясна визия каква ще бъде реалната България! Няма също и елементарен анализ, който да казва защо точно в „тези Българии“ ще се инвестира, в какво ще се инвестира, къде ще се инвестира и какво ще се постигне с това! Липсва обоснована приоритизация, която да убеди нас, гражданите на тази страна, че точно тези „Българии“ са най-важните и те ще ни осигурят необходимата основа за по-добър живот и бизнес. Няма също така оценка дали имаме потенциал да развиваме точно „тези Българии“ и как ако го направим, това ще допринесе за развитието на тази, единствена и реална България, в която живеем! Безспорно всички изброени в плана определения пред България са важни, но дали това, което Правителството предвижда като съдържание зад тези определения е най-важното и най-доброто възможно? Няма как да знаем, защото планът за възстановяване и развитие е просто един общ списък с пожелания и рекламни послания.
Похвално е, че приоритет ще бъде образованието, науката и иновациите, но от плана става ясно, че ще се инвестира основно в материална база и инфраструктура.Това няма как да бъде продуктивен подход, защото образованието, науката и иновациите се правят преди всичко от хора и за хора, в които трябва да се инвестира. Не е възможно да се правят ефективни инвестиции в силно нереформирани системи, които доставят критични услуги в рамките на цялата територия на страната, каквато услуга е образованието. Същата в момента доставя различно качество на образование в различните части на страната, което създава сериозен дисбаланс в развитието и ще допринесе за още по-големи диспаритети в развитието на отделните региони в бъдеще! С инвестиции единствено в модернизацията на кабинети няма да се постигне нещо повече от „по-приятни условия“ за пребиваване в тях… А дали това ще бъде ефективно, като самите учители и ученици липсват в плана?
Науката е дългогодишно усилие, което се основава на традиции и човешки потенциал. Каквато и инфраструктура да се създава, същата едва ли ще бъде ефективна, ако ги няма хората, които могат да я използват. Разбрахме, че ще има заделен огромен ресурс, с който ще оперира Държаваната агенция „Наука и иновации“ - над 410 млн. Защо точно толкова пари, къде ще се инвестират, в какво? Няма ясен отговор… Ако отново ще се инвестира в инфраструктура и техника, а не в съществуващия и все по-ограничен и свиващ се академичен човешки потенциал, тези средства ще бъдат просто поредните „обществени поръчки“ към които интерес имат определени кръгове, нямащи нищо общо с академичната общност в страната… От представеното, а и от действията на Правителството в последните години, става повече от ясно, че те нямат никаква представа от това какъв е пътят, по който трябва да се развива сектор „Наука и иновации“! Правителството обещава реформи в науката и иновациите и твърди, че само така ще се усвояват предвидените средства. Това не е обикновен сектор, той се отличава с голяма инерционност във времето. Инвестицията днес, ще се възвърне с хоризонт 15-20 и повече години.
Предвиждат се над 1 млрд. лв. инвестиции в Държавните железници. От представеното в Плана става ясно, че правителство не разбира, че големият проблем в използването на железниците в страната не е само бавната скорост и остарелият и амортизиран подвижен състав. Големият проблем е, че вече 30 години, ние се опитваме да използваме ЖП мрежа, създадена да обслужва не хората, а една отдавна несъществуваща социалистическа икономика! Необходими са инвестиции в крайградските и регионални ЖП връзки, тези които качествено ще обслужват градските агломерации и регионите около тях и ще накарат хората, които пътуват за работа да ползват не личните си автомобили, а жп транспорта.
Отново се заделят огромни средства за дигитализация, електронно правосъдие, електронно правителство и др. Опитът ни с инициативите в това направление с това правителство (а и не само с него), показва, че едва ли ще има някакъв напредък в това направление. Просто отново ще има много обществени поръчки…
„Зелената България“ се разбира от Правителството като „саниране на сгради“, а не като устойчиво развиваща се страна, в която опазването на природната среда и по-добрите условия за живот на хората са в хармоничен баланс. Да, санирането на сгради е икономически оправдана мярка (за някои), която лесно ще се реализира с огромния заделен публичен ресурс (3 млрд. лв.), но това не е „Зелена България“! Зелена България е тази, която опазва своята природа, тази която ефективно и устойчиво използва природните си ресурси и която адаптира градовете и селата си към изменението на климата и променящите се природни условия. Зелена България е тази, която трансформира своята икономика и региони към по-нисковъглеродни и ресурсно-ефективни дейности, бизнеси и начин на живот! Но очевидно „санирането на сгради“ е най-лесно (и изгодно) да се приложи, но това не е „Зелена България“, това е „Санираща се България“!
Ще се отделят 750 млн. лв. за здравеопазване, отново без ясен фокус и без реформи. За сметка на това очевидно е много важно да се модернизира „Медицинският институт на МВР“. Териториалната система на здравеопазването в страната е изключително неефективна, осигурява дисбаланс в количеството и качеството на предлаганите здравни услуги, а населението има крайно несправедлив достъп до тях. И няма нито един предвиден лев за реформирането и оптимизацията на тази система…
В плана за възстановяване и устойчивост на Република България са предвидени средства за Дигитално земеделие в размер на 102 млн. лв. В проекта се има предвид разработване на цялостна електронна информационна система в земеделието. Споменава се за цифровизация на земеделските стопанства, чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните. Големият проблем тук е, че не е ясно определено, каква част от бюджета е предвидена само за електронната информационна система и каква е стойността само за цифровизацията на стопанствата. Собствеността на системата е също фундаментален въпрос, който не е засегнат. Не е ясно дефинирана идеята за цифровизацията на стопанствата чрез ваучери. Предвижда се създаването на мрежа от сензори и модул за управление на данните, като отново не е ясно определена собствеността на тези сензори. Териториалният обхват на мрежата не е упоменат. Няма яснота за цената на ползването на данните от страна на земеделските производители.
Подпомагането в земеделието следва да е пречупено през призмата на количествено измерими индикатори и конкретни резултати на производство. За всички трябва да е ясно, че основният принцип на Общата селскостопанска политика (ОСП) е за подкрепа на дохода на фермера и че не следва получаването на субсидия без производство да се превръща в доход, най-малкото в професия. Резултатът от тази политика е видим и се изразява в липсата на българска продукция в търговската мрежа. В плана липсват основни елементи за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който да гарантира продоволствената сигурност на населението. Задължителна е реформа и анализ на резултатите, включително и анализ по отношение на ниския процент на усвояване на средствата чрез финансовите инструменти на ОСП. Предвидените инвестиции от 848 млн. лв. в хидромелиоративната инфраструктура на страната са изключително важна стъпка, но отново без анализ по отношение на производствени площи, видове производства и брой на земеделските производители, които ще бъдат обхванати. Отново отсъства политиката в планинските райони на България. Те представляват значителна част от територията на България, като площта им е 52 422 km2 (47,2% от територията на страната). Това означава, че заемат приблизително половината от територията ѝ. Общините, в които присъстват землища, които се дефинират като необлагодетелствани са 144 и включват 1 697 населени места, в които е съсредоточено 33,4% от населението или 2 338 615 души.
В така наречения „План“ има още много недоразумения и противоречия, плахо се намеква за реформи, но без същите да са определени. Документът е по-скоро илюстрация на липсата на цялостна концепция и дългосрочна визия на правителството за развитието на страната през следващите години. Той ни показва, че ще се работи фрагментирано, „на парче“, без конкретика във важните сектори, но с ясна идея при разходването на средства за саниране, пътища и инфраструктура. Фокусът не е поставен върху стратегическите проблеми, върху проблемите на хората, върху усвояването на потенциалите и сравнителните предимства на страната и регионите, които я формират. Гледа се твърде ограничено, без нужната интеграция и конкретика на мерките, без ясна визия за модернизация на страната. Особено показателен е „стълб Зелена България“, който има най-голяма финансова тежест в представения документ. По-внимателното вглеждане в съдържанието му показва, че той е ориентиран към енергийна ефективност на сгради, а не към активни мерки за трансформация на икономиката в посока устойчивост, ефективно използване на ресурсите и декарбонизация! Липсва сериозен фокус по отношение на адаптацията ни към климатичните промени, няма дефинирани мерки за ресурсна ефективност и опазване на околната среда, няма разбиране за правилно прилагане на екосистемния подход!
За правителството „Зелената България“ е преди всичко саниране на сгради и съмнителна енергийна ефективност!
Трябва наистина широка обществена дискусия, която да даде цялостна и реалистична Визия за бъдещето на страната (и нейните региони), визия която да се реализира чрез интегрирана система от цели мерки и проекти, осигуряващи едно ново начало в нейното развитие. Начало, което не е „затворено“ в частни интереси, а работи за цялото общество, базира се наличният човешки капитал, който целенасочено да се развива и съхранява! Начало което ще постави основите на една устойчиво развиваща се и модерна България, с икономика, базирана на знанието, с балансирано териториално развитие и с човешки потенциал, който е в състояние да гарантира нейния просперитет в следващите години!