Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, реши окончателно парламентът.
Въпросната разпоредба е разписана в заключителните разпоредби на приетия от Народното събрание на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. С тях се променят текстове от Наказателния кодекс. Вносител на промените е народният представител от ГЕРБ Иглика Събева и група народни представители. С внесените от нея, между първо и второ четене, промени в Кодекса за търговското корабоплаване, се предвижда още по-висока наказателна до десет години лишаване от свобода при условия, че деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ. Предвиденото тогава наказание е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева. Според приетите разпоредби съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
В хода на разискванията депутатите от левицата Георги Свиленски, Иван Иванов, Крум Зарков възразиха остро на въпросното предложение. Георги Свиленски призова колегите си от управляващото мнозинство да отхвърлят въпросните текстове. Той настоя, че по този начин няма да се реши проблемът с незаконните превози. Проблемът не е да се накаже, проблемът е, че не могат да се хванат от контролните органи, коментира той. Колегата му Крум Зарков цитира становище и на Върховния касационен съд, в което се посочва, че законопроектът е "преждевременен" и "вероятно не е съобразен с новите критерии за съотношение между наказателната и административно-наказателната отговорност". Той цитира и становища на Министерство на правосъдието и Висшия адвокатски съвет и на Върховната касационна прокуратура. Зарков отбеляза, че управляващите инкриминират деяния, които не биха искали да инкриминират. "Вие инкриминирате споделената икономика, споделенето пътуване", посочи депутатът. Иван Иванов коментира, че с текстовете се налага несъразмерна тежест на наказанието. "Разберете за убийство по непредпазливост се дава по-малко наказание отколкото за возенето на двама души в автомобил", коментира Иванов.
Христиан Митев от "Обединени патриоти" защити предлаганите промени. Той посочи, че споделените пътувания по никакъв начин не се засягат с въпросните промени, тъй като те не представляват обществен превоз на пътници. Вносителят Иглика Събева заяви, че предлаганите промени са дълго коментирани в Министерство на транспорта и се очакват от бранша. Тя обясни, че въпросните становища, цитирани от депутата Крум Зарков касаят друга разпоредба от закона и настоя, че по принцип Министерство на правосъдието подкрепя въпросните разпоредби.
На трибунка в Народното събрание депутатът Светослав Иванов от ГЕРБ заяви, че с промените няма да се спре така нареченото "споделеното пътуване". Не целим да спрем сподоленето пътуване, каза той и уточни, че споделенето пътуване не е обществен превоз. Иванов обясни, че с промените ще бъдат спрени нелегалните превози. Той настоя, че промените се правят сега, защото държавата ще даде 30 млн. лв. на превозвачите. Как ще ги дадем тези пари, при положение, че не сме запушили всички пробойни, коментира депутатът, аргументирайки приетите промени в Наказателния кодекс със заключителни разпореди от Кодекса на търговското корабоплаване.
С притети на второ четене промени в Кодекса на търговското корабоплаване се определя Изпълнителна агенция "Морска администрация" да бъде орган по надзора на пазара на морското оборудване. Осъществяването на надзора е предвидено да се извършва чрез проверки основно на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме. "Когато избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да откаже вписването му в регистровите книги", предвиждат приетите на второ четене текстове.
По-рано парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с киберпрестъпленията. Измененията са във връзка с процедура на Европейската комисия срещу България за неизпълнение на задължения относно атаките срещу информационните системи. Според констатациите на ЕК при транспонирането на европейска директива България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, който следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура. Предложените изменения на НК включват и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация, с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания.
Крум Зарков /"БСП за България"/ коментира, че с измененията на практика се увеличават наказанията за компъютърните престъпления, но трудността при тях е в доказването, предаде БТА. Всички компютърни престъпления фактически ще се наказват по-тежко вече от престъпления като принуда, причиняване на смърт по непредпазливост, посочи той. "Предлага се да се завиши наказанието за плагиатство - от две години става три, обаче остава алтернативата ниска глоба", коментира още Зарков. Той отбеляза, че се създава и квалифициран състав, ако деянието е извършено в интернет - тогава наказанието ще бъде по-високо. Т.е. ако плагиатстваш на хартия - препишеш на някой книгата или я издадеш на хартия, ще е по-леко наказуемо, ако направиш същото нещо в интернет, къде е логиката на подобен подход, попита Зарков.
Христиан Митев /"Обединени патриоти"/ се съгласи, че в текстовете има много несъвършенства, които следва и могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Според него внимателно трябва да бъдат прецизирани наказанията за компютърните престъпления, а не само автоматично да бъдат увеличавани. Измененията в НК бяха приети на първо гласуване със 73 гласа "за", 0 "против" и 20 въздържали се, а срокът между първо и второ четене беше удължен на четири седмици.