Когато става въпрос за промени в Конституцията, трябва да се търси най-щадящият метод и да се види дали тези промени не са възможни най-напред през промени в законодателството, а на следващо място – през евентуални промени, направени от обикновено Народно събрание. Тази позиция изрази пред БНР Симона Велева, доктор по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Аристотел е казал, че законът трябва да бъде разум, освободен от страсти. Конституционното право е онзи закон, който трябва да вдъхва разум на цялото законодателство и на цялото общество. Конституцията представлява здравите основи на обществото, представено като къща“, коментира Велева в предаването "Преди всички".
Тя предупреди, че премахването на института на Великото народно събрание и заложените нови мнозинства с предлаганото намаляване на броя на депутатите създават изключителна неустойчивост на Конституцията.
"Преамбюлът е част от действащото право и не бива да бъде подценяван", категорична е Симона Велева.
По думите й ме е вярно, че положенията, заложени в преамбюла, не са действащо право.
Велева отбеляза, че в проекта за нова Конституция основните права са позиционирани в края на документа, а според нея има причина да са в началото, защото борбата за основните права винаги е предшествала приемането на една конституция и хората винаги са се борели първо за правата си.
По повод въвеждането на индивидуалната конституционна жалба Симона Велева отбеляза, че големият въпрос е не дали гражданите изобщо трябва да имат достъп до Конституционния съд, а какъв да бъде механизмът и процесуалният ред за това.