Министърът на околната среда и водите заявява, че резервното водоснабдяване на гр. Радомир, следва да се използват съществуващи 25 броя алтернативни водоизточници. Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ.
По повод твърдения, отправени в медиите към министъра на околната среда и водите Емил Димитров от кмета на гр. Радомир Пламен Алексиев относно водоподаването на гр. Радомир МОСВ заявява, че министерството управлява водите в 52 комплексни и значими язовири. Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителните системи и съоръжения в отрасъл ВиК се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на общини, в съответствие с чл. 10, ал 1, т. 1 и ал. 2 от чл. 10а, ал. 4 от Закона за водите. Кметът на общината, чрез договора с ВиК оператора урежда отношенията и отговорностите за експлоатацията и развитието на ВиК инфраструктурата, включително основните параметри по финансови, ценови и други равнища за управление.
Не е част от задълженията на МОСВ да извършва дейности по почистване на каптажи, дренажи, сондажи, поддържане на водопреносна мрежа и намаляване на загубите и да извършва други дейности, свързани с водоснабдяването на гр. Радомир, които са задължение на местната власт в Радомир. МОСВ не може да лиши Перник от вода заради това, че местната власт не извършила необходимото, за да ползва своите водоизточници.
Питейно битовото водоснабдяване на община Радомир се осъществява от ВиК Перник. Съгласно разрешително №0265/04.05.2001 г. за водоснабдяване на община Радомир се използват 25 водоизточника (дренажи, извори и сондажни кладенци) с общ годишен лимит 4 610 600 м3 и дебит 146 л/сек. Срокът за преоформяне на тези разрешителни е изтекъл към 2004 г. В тази връзка правим публично достояние всички водоизточници в приложение към съобщението.
Към момента град Радомир се водоснабдява без издадени разрешителни от водоизточници „Гърляница“, „Рестова глава“, „Опалово“ и „Извора“. Други 20 водоизточника водоснабдяват населени места в община Радомир, също без издадени разрешителни (незаконни). Единственото подновено (законно) разрешително за водовземане за питейно битово водоснабдяване e от извор „Сиреняците“. Срокът на разрешителното е продължен до 27.10.2030 г. с разрешени водни количество до 1 166 930,55 м3/год.
По повод постъпило искане от кмета на гр. Радомир за възстановяване на аварийното водоподаване към град Радомир от каптаж „Врелото“ посредством помпена станция „Крапец“ припомняме, че водоподаването от помпена станция „Крапец“ беше преустановено в края на 2019 г. от контролните органи поради неправомерно ползване на водоизточника без разрешително за водовземане. Съоръженията там бяха разрушени по време на водната криза в Перник от неизвестни лица с багер. Каптаж „Врелото“ е един от основните водоизточници, захранващи яз. „Студена“, съгласно проект от 50-те години. Отклоняването на вода от него е недопустимо, тъй като би нарушило притока към язовира, което през миналата година доведе до водната криза в Перник.
В тази връзка Министърът на околната среда и водите подготви писмо до кмета на гр. Радомир, в което е указано, че за резервното водоснабдяване на гр. Радомир, следва да се използват съществуващи 25 броя алтернативни водоизточници или да се потърсят други нови такива от подземни и/ или повърхностни води. Населението на град Радомир е около 15 000 жители и при норма от 200 л/дeн, за гарантиране на питейното водоснабдяване на града са необходими 3 хил. м3/дневно, или 1,095 млн.м3/годишно. Ресурсът в изворите е над три пъти повече от количествата, необходими за нормално водоснабдяване на населението в града. В тази връзка няма количествена необходимост от прехвърляне на допълнителни води от извор „Врелото“ посредством помпена станция „Крапец“ към град Радомир.
След като през 2004 г. е изтекъл срокът на действащите разрешителни, е било необходимо местната власт и ВиК да предприемат действия за подновяването им. Вместо това и до момента е продължила практиката за ползване източници без разрешение. Непредприемането на действия за продължаване на изтеклите разрешителни е създало предпоставки за възникване на частична водна криза в Радомир. Опитът за прехвърляне на отговорността и вменяване на задължения на други организации и институции цели единствено създаване на погрешно впечатление в обществото.
МОСВ винаги, в случаите когато се отнася за питейно-битово водоснабдяване е проявявало разбиране към органите на местната власт и обществото. Именно водейки се от интереса на обществото и това, че всеки български гражданин има право на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност, което е приоритет на държавната политика и тази на местното самоуправление, МОСВ не е предприемало действия по затваряне и запечатване на всички незаконни водоизточници. Защото ако МОСВ беше изпълнявало стриктно буквата на закона и беше оставило в експлоатация само единственото законно водовземане от „Сиреняците“, гражданите на град Радомир и всички населени места от общината отдавна (от 2004 г.) щяха да останат без вода.