Вече над сто години 2 юни е един от най-тачените български дни за преклонение, но и за вглеждане в самите нас. Това написа председателят на парламента Цвета Караянчева във "Фейсбук" по повод Деня на Ботев.
Сещаме се за онези вълшебни думи, които възрожденският даскал изписа на фасадата на котленското училище – „Помогни ми да те возвися“. А ние помагаме ли на нашите герои да ни възвисяват ден след ден, всеки ден, не само на 2 юни?
Година след година на днешната дата се обръщаме към портрета на Ботев, за да се поклоним, а дълбоко в нас звучи тревожният глас – съхранихме ли ценностите на онези, които жертваха всичко, за да има България?
Ако не друго, събитията от последните месеци ни показаха нагледно как героите се появяват, когато времето ги потърси. Пред очите ни стотици мъже и жени, чиито имена вероятно няма да научим, се извисиха над страха и личния инстинкт за съхранение, за да спасяват и да лекуват. Рискуваха своя живот и оставяха зад себе си своите близки, за да опазват чужди животи, за да не страдат близките на други. Нека в тяхна чест да добавим още един въпрос към тези, които обичайно си задаваме на 2 юни.
Колко далеч е всеки от нас като ценности, кураж и професионализъм в своята област от медиците ни на първа линия? И да живеем така, че ако времето нас призове, да можем да се извисим до тяхната хуманност и отдаденост.
Важно е, мисля, точно в Деня на Ботев да отправим молитва и искрена благодарност и към героите на нашето време.