Парламентът прие Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за 2019 г. От гласувалите 118 депутати 90 бяха "за", а 28 се въздържаха. Това е последният отчетен доклад на този състав на регулатора.
В документа се посочва, че 2019-а е била година на ускорени и ключови промени във всички сектори на българската енергетика. На електроенергийната борса са излезли производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт. Осъществено е било пазарно обединение "в рамките на деня" с още 21 европейски страни. Ценовите решения на регулатора са осигурили стабилност на регулирания пазар. Комисията е създала необходимата нормативна рамка в сектор "Природен газ" за развитието и разширяването на газопреносната ни система и строителството на "Балкански поток". Започнала е търговията с природен газ на платформата на "Газов хъб Балкан". От комисията отчитат, че в ценовите си решения последователно е прилагала балансиран и консервативен подход, отчитащ интересите на всички участници и не е допуснала резки ценови изменения.
Приоритет във ВиК сектора за комисията е било разглеждането на бизнес плановете на ВиК операторите с цел осигуряване на регулаторна подкрепа за реформите във водния сектор. Общият брой на дружествата с одобрени бизнес планове за периода 2017-2021 г. е 35, което покрива 88,4 процента от населението в страната.
В рамките на дискусията по доклада от БСП заявиха, че ще се въздържат от подкрепа, тъй като в документа липсва обобщение на предизвикателствата и проблемите в работата на комисията. Таско Ерменков попита на какво се дължи спадът на приходите от глоби и санкции.
От ГЕРБ заявиха подкрепа към КЕВР и благодариха за професионалната и независима работа. Председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов подчерта, че най-важната заслуга на този състав е, че е осигурил независимостта на регулатора.
През тези 5 години КЕВР повиши своя авторитет и заслужи уважението със своите независими и обективни решения, които са в обществен интерес, посочи председателят на регулатора Иван Иванов. По думите му това е много добра основа, за да може и следващите състави на комисията да функционират в тази насока.
Иванов очерта предизвикателствата пред комисията в следващите години. На първо място КЕВР трябва да допринесе за либерализация на пазара на електрическата енергия - до 1 юли 2021 г. би трябвало да се осъществи либерализацията на пазара на едро. Трябва да се следва и пътят към либерализация на пазара на дребно. Предстоят нови промени в закона с цел да се извадят небитовите потребители от регулирания пазар към свободния, за да може да останат единствено битовите потребители, които в хоризонт не по-далече от 2025 г. трябва да преминат изцяло към свободния пазар, посочи той.
Друго предизвикателство е свързаността, която трябва да бъде осъществена със съседните страни както в областта на пренос на електроенергия, така и при пренос на природен газ. Това по думите на Иванов ще гарантира устойчивост на цените на Българската независима енергийна борса. Важна задача е до края на тази година да бъде завършен и пуснат в експлоатация интерконекторът България-Гърция, което ще повиши повишаване на енергийната сигурност на България и на ефективността на българската газова борса на "Газов хъб Балкан".