Държавата и общините ще отговарят и за вреди, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Това реши парламентът с приемането на второ четене на изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Крум Зарков /"БСП за България"/ изрази задоволство от тази промяна. Разширяваме обхвата на закона, който казва кога и как гражданите могат да бъдат обезщетени, ако държавата или общините им нанесат вреди, посочи той. Хамид Хамид /ДПС/ се съгласи, че това ще дисциплинира администрацията. Открит обаче стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника, заради действието и бездействието на когото са нанесени тези вреди, за които държавата или общините заплащат, посочи той.
Парламентът регламентира реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Когато става въпрос за достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и вредите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд, исковете ще се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в останалите случаи - по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Не беше прието предложението на Крум Зарков /"БСП за България"/ да се направи ред, по който българските граждани да могат да търсят от българските съдилища обезщетения за вредите, които са нанесени вследствие на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. В съда в Страсбург се ходи, когато човек е изчерпал всички вътрешноправни механизми да защити своите права, посочи той. В България - и това е констатация на Европейския съд - не съществува ефективно вътрешноправно средство за такава защита, отбеляза Зарков. По думите му в момента до Страсбург могат да стигнат само онези, които имат достатъчно време, нерви и пари, за да си позволят това скъпо производство.
Христиан Митев /"Обединени патриоти"/ коментира, че не трябва бързо и ускорено да се въвежда един нов ред, който всъщност може не да помогне на гражданите, а да затрудни голяма част от тях, като забави работата на административните съдилища.
Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, прие още парламентът. Този текст е провокиран от случай в Стара Загора, при който съдът се е оказал едновременно съд и виновен за нанесената вреда, обясни Крум Зарков.
Делата ще се разглеждат като последна инстанция съответно от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, записаха още депутатите. Новият ред в закона ще се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането в сила на настоящите промени. Неприключилите до влизането в сила на измененията производства ще се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.