Времето да говорим по-силно за пчеларството е много подходящо. Предстои ни да постигнем споразумение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС и всички искаме пчеларството да бъде отразено подобаващо. Пчелите са изключително важни за околната среда и за икономиката. Опрашителите допринасят с най-малко 22 милиарда евро всяка година към европейското земеделие. Пчеларството е съществена част от земеделския и хранителен сектор в ЕС и помага да се запази заетостта в селските региони. През 2018 г. в ЕС е имало над 17 милиона и половина кошера, поддържани от около 650 000 пчелари. Повече от 12 000 от пчеларите и над 800 000 от кошерите са в България. Тези цифри ни показват колко е важен секторът за всички държави членки.
Това заяви българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на конференцията в ЕП „Проблеми на пчеларството в ЕС – дългосрочни решения“, организирана от евродепутата Андрей Слабаков, съобщиха от пресцентъра на Представителството на ЕК в България. Пчеларството продължава да бъде кауза на Мария Габриел, която два пъти беше организатор на Европейската седмица на пчелите и опрашването в ЕП. През март по нейна инициатива се проведе международен форум в София за цифровизацията в полза на пчеларството. Българският еврокомисар подчерта, че предизвикателствата изискват многостранен политически отговор. През лятото на 2018 г. беше приета първата инициатива на ЕС за опрашителите, включваща стратегическите цели и набора от дейности, които трябва да се предприемат от ЕС и неговите държави членки по проблема с опрашителите в ЕС. През следващите три години, ЕС ще осигури 120 милиона евро за европейския пчеларски сектор.
«По-важно за бъдещата Обща селскостопанска политика обаче е това, че Европейската комисия предложихме финансирането на националните пчеларски програми да се увеличи до 60 милиона евро на година. Освен това, вече имаме няколко проекта по програмата за изследвания и иновации Хоризонт 2020, които се концентрират върху развитието на нови инструменти и решения в подкрепа на пчеларите. Всичко това се извършва по Европейското иновационно партньорство за земеделска продуктивност и устойчивост – друг ключов инструмент на ЕС в помощ развитието на иновативни решения за пчеларството», отбеляза още Мария Габриел.
Тя привлече вниманието и към цифровизацията, като даде примери с проектите PoshBee, B-GOOD и италианската оперативна група NOMADI-App. Те засягат агрохимикалите, създаването на платформи със здравни данни за пчелите, инсталирането на сензори на кошерите. Използват се още безпилотни авиационни системи, изкуствен интелект и роботика, които често работят на принципа на Интернет на нещата.
«Пчеларството е сектор, който засяга всички ни. Ако няма пчели и опрашители, няма живот и храна такива, каквито ги познаваме. Затова пчеларите заслужават нашата пълна подкрепа. Вярвам, че само заедно, с конкретни действия, можем да допринесем за подобряване на ситуацията в сектора. Трябва да обединим сили, за да може инвестициите да бъдат налични в следващия бюджетен период, започващ от 2021 г. Цифровите решения имат потенциал да направят пчеларството по-продуктивно, по-устойчиво и да позволят по-ефективно използване на времето и ресурсите. Това носи критично важни предимства на пчеларите и по-широки социални и екологични ползи», заключи българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел.