Преди тридесет години на тази дата всеки от нас мечтаеше, днес правим равносметка доколко са се сбъднали мечтите ни. Това написа председателят на Народното събрание Цвета Караянчева във профила си във "Фейсбук".
,,Преди тридесет години на този ден новините валяха една след друга дори в родилния дом, където очаквах дъщеря си и се опитвах да си представя какво бъдеще я чака. Повечето си разменяхме от уста на уста, слуховете се множаха. Берлинската стена се сриваше, само след няколко часа щяхме да видим онези кадри по телевизията, на които Тодор Живков гледаше неразбиращо от президиума, докато обявяваха оставката му. Малко преди това същият беше призовал да „се снишим“ докато светът ври и кипи, сега гледаше онемял как най-близката му гвардия се отрича от него, за да запази собствената си власт. После дойде касетата на Евгени Михайлов с „танковете“, после дойдоха студентските стачки, после дойдоха раздадените куфарчета и назначените милионери, бандитската приватизация, хиперинфлацията, надеждата с Петър Стоянов на балкона на Президентството, шансът за членство в НАТО и ЕС, тежките преговори и самото членство в НАТО и ЕС", написа тя.
,,Преди тридесет години на тази дата всеки от нас мечтаеше. Аз мечтаех за себе си, за любимите си, за новородената Калина. Днес правим равносметка доколко са се сбъднали мечтите ни. Разбира се, че не са се сбъднали толкова, колкото ни се иска. Преди тридесет години имаше хора, дето ни обещаваха реки от мед и мляко и пропускаха онази част за личната отговорност, нуждата от труд и предприемчивост, колко крехка е младата демокрация и колко пъти ще се опитат да ни излъжат. Днес сме по-предпазливи, искам да вярвам, че сме станали по-отговорни. Реки от мед и масло има само в приказките, но винаги ще има нужда да сме нащрек срещу лъжите и фалшивите обещания. И дано за тридесет години да сме осъзнали, че в тази игра няма на кой друг да разчитаме, освен на себе си, мила моя Калина, мили мои внуци. Времената се променят непрекъснато, нека да внимаваме за посоката", пише още в профила на Караянчева.