Ако не инвестираме в цифровите умения на хората, никога не бихме могли да достигнем очакваните резултати за цифровата трансформация. Това заяви българският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел на срещата си в УНСС на тема "Образованите млади хора - капитал за Европа".
Габриел посочи, че днес само 44 процента от европейските граждани имат основни цифрови умения, а след 2020 г. 90 процента от работните места ще изискват основни цифрови умения. Тя припомни, че през юни 2018 г. е стартирала пилотен проект "Цифрова възможност", който предвижда платени от ЕК стажове за до 6 хиляди студенти до края на 2020 г. Целта е да привлечем не само IT специалисти, искаме и студенти от други специалности, които да получат допълнителна възможност за реализация, обясни Габриел. До този момент са договорени над 1800 стажа.
Мария Габриел припомни и друга инициатива - Европейската седмица на програмирането, която се организира между 15 и 20 октомври всяка година. Цифровите умения ще бъдат темата и на следващите пет години, когато ще говорим за цифрова Европа, в центъра на която се намират хората с необходимите умения, отбеляза тя.
По думите ѝ днес в Европа липсват 350 хиляди IT специалисти, а през 2020 г. те ще бъдат 500 хиляди. Тя предлага в рамките на следващия бюджет на ЕС да има нова програма - "Цифрова Европа" с бюджет от 9 млрд. евро за пет области - изкуствен интелект, кибер сигурност, супер компютри, цифрови умения, дигитални иновационни хъбове.
Еврокомисарят обърна внимание и на киберсигурността и отбеляза важността на това да имаме рефлекса на киберхигиената. Киберсигурността е приоритет за ЕК и в рамките на една година изминахме сериозен път, отбеляза Габриел. Тя припомни, че през септември тя и екипът са направили първото законодателно предложение в областта на киберсигурността, което влиза в сила през май тази година. То предвижда киберагенция с постоянен мандат, с над 50 процента увеличение на бюджета и на човешкия ресурс, с оперативни задачи, възможност за държавите членки да поискат да установи уязвимостите и да даде помощ, както и за първи път европейска рамка за сертифициране на продукти и услуги.
Габриел информира, че има селектирани четири пилотни проекта във връзка със създаване на европейски киберцентър по компетентност в Брюксел, който да се базира на работата на европейска мрежа от национални центрове. В тези 4 проекта има и българско участие.
Пред студентите Мария Габриел коментира и темата за фалшивите новини. Този феномен винаги е съществувал, но има две нови измерения - скорост на разпространение и мащаби, и оказва много негативно въздействие върху нас като общество, отбеляза еврокомисарят и допълни, че дезинформацията руши доверието. Тя отбеляза, че вече е изготвен кодекс за борба с дезинформацията, но подчерта и необходимостта от медийна грамотност. Габриел цитира данни, според което в Европа 75 процента от младите хора между 15 и 24 години признават, че не могат да отличат фалшивата от истинската новина.За първи път следващата седмица между 18 и 22 март ще организираме европейска седмица на медийната грамотност, каза тя.
Мария Габриел засегна и темата за Западните Балкани и изрази удовлетворение, че тя и екипът ѝ са предложили в стратегия за ЕС през февруари 2018 г. цифрова програма за Западните Балкани, а в София четири месеца по-късно е бил съгласуван и план за действие. От януари и Западните Балкани са включени в програмата "Цифрова възможност".
Голямата инициатива остава намаляването на цените на роуминга между Западните Балкани и ЕС.
Нашата цел е бързо да бъде приложена пътна карта, според която стартираме с намаляване на цените на данните и искаме след юли 2019 мегабайт да струва 70 евроцента, през 2020 г. да стигнат 45 цента, а 2021 г. - 20 евроцента.
Целта е на 4 април по време на дигиталната среща на върха за Западните Балкани в Белград да бъде подписано новото споразумението между 6-те страни, за да пристъпим към намаляване на цените, информира Габриел, цитирана от БТА.