През септември 1885 година, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо – нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен възрожденски народ има една цел - Съединението, и я постига с дързост и всеотдайност. Това каза президентът Румен Радев в словото си на тържествената церемония на площад "Съединение" в Пловдив по повод 133-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Преди това държавният глава, който е и главнокомандващ на Българската армия, прие почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон.
Събираме се от година на година на славните дати да споменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще. Редно е да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението, защо потомците на българите от Княжеството и от Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България тази държава, а мнозина я напускат. Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува, защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата, дори от живота им. Този зрял дух възроди България, той трябва да води и нашите стъпки днес, а остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, заяви президентът.
Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята, но махалото днес отива в обратната посока. Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове - за да не скочим от националнихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията, трябва да се обърнем към историята, към просветленния патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро, не отрича света, а го приема без комплекси, с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще. Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята, да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885 година, каза още Румен Радев.
На площад "Съединение", пред едноименния паметник, хиляди пловдивчани и гости на града се събраха да почетат паметта на предците ни, осъществили Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 133 години.
На тържествената заря-проверка присъстваха председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на БСП Корнелия Нинова, лидерът на "Воля" Веселин Марешки, депутати, кметът на Пловдив Иван Тотев, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, командири на поделения от Пловдивския гарнизон.
Пред паметника на Съединението бяха положени цветя от името на всички държавни институции, представители на местната власт, политически партии и обществени организации, от десетки граждани. Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 година, реализирана от комитет "Родолюбие". В катедралния храм "Света Богородица" пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и просперитет на целия български народ. В знак на признателност бяха положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на майор Райчо Николов.
По-рано днес официалните лица посетиха Музея на Съединението, където е експонирана Националната изложба "Пловдив в културната история на България". Според директора на музея Стефан Шивачев изложбата е постигнала целта си - да събере исторически свидетелства, които предопределят определението, че Пловдив е "духовен център на българските земи през 19 и 20 век". Това, по думите му, предшества избора на града за Културна столица на Европа през 2019 година.