Поредното позоваване на османското минало, което Ердоган прави, отново е изключително провокативно. В думите на днешната турска власт често присъстват места от Балканите и конкретно България.
Това се казва в позиция на Патриотите от ВМРО – Българско национално движение, която е реакция на думите на турския президент.
Ето какво пише в позицията:
„Нашето съществуване се дължи на победата, която Алп Арслан спечели при Малазгирт. Тя ни проправи пътя до към средата на Европа. Поради тази причина Малазгирт значи за нас и Мека, и Медина, Бурса, Одрин, Истанбул, целите Балкани.“
Това каза Реджеп Ердоган, цитиран от медии, на многохиляден митинг по повод годишнина от прословутата битка при Манцикерт (наричан днес на турски Малазгирт), в която селджуките побеждават византийските сили.
Битката бележи началото на окончателния упадък на Византия и е ключова точка за възхода на онова, което по-късно ще стане известно като Османска империя.
Не забравяйте, че Анадолът е като един бент, напомня Ердоган и продължава: ако този бент се събори, няма да остане камък върху камък, няма да останат нито Близкият изток, нито Средна Азия, нито Балканите.
Само преди по-малко от половин година включи Кърджали, Скопие, Гюмюрджина и Ксанти в нещо, което определи като душевни граници на Турция. И четирите града обаче са неразривно свързани и българското културно-историческо наследство.
Тъжната историческа ирония е, че районът на езерото Ван, около което се случва прословутата битка, е част от арменското наследство. Въпреки това България никога не говори по този начин, а показва по-верния път: сътрудничеството на Балканите, вместо претенции, напомняния, многозначителни игри на думи и провокации.
Но след като Ердоган си позволява да говори за възхода на Османската империя, ние пък ще му припомним нейният фактически край – след победата при Одрин 13.03.1913 г.
Именно тогава с водещата роля на България Балканите застават заедно срещу прогнилата империя и показват единение в името на цивилизованото си бъдеще, прогреса и свободата. И днес това е правилният път за Балканите.
По-късно турската държава на Ататюрк също пое по този път – който днес Ердоган явно иска да ревизира. От тази ревизия може да страда единствено обикновеният турски народ, с който ние, българите, сме приятели.